КОГО ОБИЧАШЕ ТЯ?
Този разказ можеше да има различни заглавия. Можеше да бъде "Виртуална история" или "Само за жени", или "Краят на един копнеж", или "Полулюбов с полупознат", или "Красиви зелени очи" или "Лъжите". Той е нещо, което може би се е случило, или би могло да се случи с мен или някой друг. Полуистина, полуизмислица. Но то не би могло да се е случило в миналото, а е нещо, което може да се случи днес, във времето, когато човекът отвори вратите на виртуалния свят, в който вече много хора живеят едновременно с реалния. А някой даже, и за съжаление, живеят повече в него. Защо "за съжаление" може би ще разбереш накрая. А може би няма да разбереш. Този свят не е истински, реален свят. В него се срещат само душите. Този студен свят, в който се срещаме, общуваме, влюбваме се, мразим се на разстояние един от друг, в който липсва прекия контакт, топлата връзка, докосването на телата, но може би точно поради тази липса, тази недостатъчност, тази недоизживяност, тази недовършеност, когато ...