Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско дете и каза:
- Геновева, ще може ли да дойдеш за малко?
На нея и беше странно, какво толкова е станало, че това момче вика точно нея и то настрани от другите деца. Това момче се казваше Стилян. Той беше с година по-малък от нея и играеха често заедно, но не и в този ден.
Тя се дръпна от приятелите си, с които играеха на "Подаръци" и каза:
- Какво е станало? Кажи? Толкова си блед? Плашиш ме.
А Боян се натъжи и каза:
- Днес като седнахме да обядваме, баба ми и дядо ми ми казаха нещо, което трябваше да пазя в тайна, но аз не мога да пазя тайни от теб, защото сме приятели, а приятелите нямат тайни един от друг.
- Добре, кажи... Какво ти казаха?
- Не знам... май не трябва да ти казвам... Е, хуба ...