„Който не владее духа си е като съборен град без стени.“ Притчи 25:28
Ще разгледаме кратко тема, важна за всеки християнин.
За съществуването на „дух“ разбираме още от първите думи в Библията: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ Бит.1:2. Божият Дух е третото лице на Божията същност, което участва както в сътворението на света и различните божествени дела, така и при сътворението на човека: „ И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“, Бит. 2:7. Някои хора се обиждат от това, че в Божието Слово се казва, че човек е създаден от „кал“ или от „земята“. Тук трябва да кажем, че в материалното човешкото тяло се съдържат много от химическите елементи, които се намират и в природата. Така че думата „кал“ е казана образно.
Бог създаде човека като троична същност – дух, душа и тяло. Тялото е материална същност, плът, поради което винаги се стреми към плътски изяви.
Духът и душата са нематериални - духовни същности, които човекът все още не може да разгадае изцяло.
В разговорния език, а и не само там, понякога за духа и душата се говори като за едно цяло. Но те са две отделни същности. Душата също е троична – разум, чувства и воля. Когато Бог вдъхна Своя Дух в човека, Той оживотвори душата „и човекът стана жива душа, която беше предварително заложена там.
След смъртта човешката същност се разтроява. Тялото остава в тление на земята, духът се връща при Бога, който го е дал, / Еклисиаст 12:7/, а душата, която е безсмъртна, остава да живее в духовния свят през вечността.
При сътворението Бог вдъхва от Божествения Си Дух в Адам и той беше в хармония с Него. След грехопадението, обаче човешкият дух се отделя от Бога. Остава човешкото. Душата има склонност да се влияе в зависимост от това, коя същност я ръководи. Когато се ръководи от материалната, плътската страна на нещата, проявите й са описани в Галатяни 5 гл. така: “делата на плътта са явни: те са блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярост, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства и тям подобни, за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.”
Когато душата е ръководена от духа, плодовете й са: „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вяра“, Галатяни 5:22.
За да обясним смисъла на текста „който не владее духа си,е като съборен град без стени“, трябва да имаме предвид значението на градската стена в миналото. Това било каменна стена ограждаща селището, предназначена да пази жителите и жилищата им от нападатели и грабители. При големите селища, с цел да се затрудни достъпа до стената, пред нея имало ров или воден канал.
На определени места върху стената били изградени специални кули, откъдето военни стражи постоянно наблюдавали дали се задават нападатели. В селищата се влизало само през определени врати – порти, които също били охранявани денонощно.
За да сигурна защитата крепостта се нуждаела от постоянна проверка и ремонт. Ако врагът успеел да събори стената и навлезе в селището, това със сигурност означавало унищожаване на града и жителите му. За това ни говори и поведението на Неемия, който когато му казали: „ Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“ Неемия , /1:3/ положил големи усилия за възстановяването на стената.
Защо в Божието Слово, ако човек не владее духа си се сравнява със „съборен град без стени“, т.е. с унищожение, разруха и смърт?
Смисълът на владеенето на духа в разглеждания стих се отнася до контрол и себевладеене на духа от страна на човека. Най-добре тази роля човешкият дух може да осъществява само, когато отново се свърже с Божия Дух. А това става, чрез приемане на Святия Дух, покаяние, приемане на Христос като Божии Син и новорождение.
А който не владее, не контролира духа си, позволява на врага да разруши , както виждаме от делата на плътта и душевно да опропасти личността му.
„Защото, който сее за плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.” Галатяни. 6 гл.
10 2019
© Anastasia Todos los derechos reservados