4 мин за четене
Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - нашите предци, са смятали приказката за нещо възвишено, за нещо магично. Те са смятали приказките за... самия живот. Тогава е и възникнала мисълта, че всеки човек си има своя собствена приказка, която той рано или късно ще разкаже. Тази приказка можела да е за всичко - за приятелството, за любовта, за всекидневието, дори и за изсъхналото цвете. Предшествениците ни са казали, че човек цял живот търси своята приказка. Той - човекът, започвал и започвал нови и нови приказки - всеки път различни, но той - човекът, никога не ги завършвал, защото просто нито една не била неговата приказка. По този начин човек се отчайвал, а отчаянието поставя краят на живота. Затова и древните хора са казали да не т ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse