В гората имаше много слаби, болни и стари животни, които не можеха сами да натрупат достатъчно дръвца за огрев, както и да съберат много зимнина. През годината по-силните, млади и едри животни им бяха помогнали в тези дейности. За да им се отблагодарят, те гледаха малките им, помагаха с домашните и ги учеха на житейски умения. Сега всички заедно се подготвяха да посрещнат Коледа и Нова Година. В хралупите и землянките се печаха щолени, пайове и меденки с джинджифил, карамфил и канела. На печките с дърва къкреха гозби и билкови чайове. Пееха се и се четяха коледни песни и приказки. Репетираха и новогодишната програма, която щяха да изнесат на Нова Година в горската бибилиотека. А в полунощ щяха да играят хоро на голямата горска поляна.
Единствено старата катерица не можеше да участва в празника. Тя беше на легло и усещаше, че не й остава още много да живее. Споделяше своите мъдри, житейски уроци с децата и внуците си, които бяха около нея в последните й мигове. Беше щастлива, че ще си отиде от Света, оставяйки такова голямо, сплотено семейство; на което тя беше толкова години родоначалник!...
На сутринта след Коледа пред всяка хралупа и врата на землянка малките на животните намериха много подаръци. Явно Дядо Коледа беше обиколил не само градовете и селата. Не беше забравил и за тях!
Душата на старата катерица отлетя на небето през този ден. А следобеда заваля сняг. До вечерта вече цялата гора беше затрупана. Само прозорчетата светеха в мрака, а от коминчетата към небето се виеше дим...
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados