„Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, после риба с майонеза, зелева салата, месно руло, млечна салата, наденички, зелена салата…
Нормална демокрация – равенство между вярата и лакомията. А в чест на новоявилия се Бог – сочно червено вино след пускащата цънки кехлибарена сливовица…
Е, лошото беше, че цялото това трапезно богатство трябваше да бъде пометено от него. От сам юнак на масата…
А мислеше да са петима. Петимата братя, както се наричаха довреме. В един вход живееха, в едно училище учеха, после даже на едно място започнаха работа.
И ги разделиха жените…
Не, той нямаше намеса в това. За него всички жени бяха еднакви – какви разлики може да се намерят в тъмното?
Обаче… Обаче, приятелчетата взеха, че намериха някакви разлики. И ...