Колежката Делчвеа,или Пъстротата на живота   2

             А колежката Делчева, като студенти, момчетата я бяхме причислили към дивите колежки, които хем им се искаше, хем не им стискаше да се отпуснат. И всички такива излизаха с номера

''Аз си имам сериозен приятел '', но вече в четвърти курс се шегувахме с такива '' Какво ме гледаш като неомъжена четвъртокурсничка...''

Силвия беше много добра студентка, беше една от нас читанките, дето не позволявахме да ни скъсат на изпит, та после цяло лято, вместо безгрижно да се шляем, да се притесняваме за поправителните сесии или от условно записване. Вземахме изпитите си от раз.

За разлика от другите момичета, тя не идваше на импровизираните купони по квартирите или на съботно-неделните дискотеки в мензата. После със затаен дъх слушаше оцветените разкази на колежките за такива събития. Не, че ми беше жал за нея, но гледаше и слушаше сякаш се укоряваше за пропуснатото.

Беше малко особнячка. На една лекция се настаних до нея, прилежно заслушани и водейки си записки. Поглеждах с едно око прибраните й крака под банката, така  стискаше колене, сякаш са срастнали едно за друго. Шеговито бях пуснал крак, просто част от панталоните ни се допираха. Тя извърна краката си, все едно микробите от панталоните ми да не налетят върху нея. А след междучасието се премести из аудиторията по другите свободни банки.

Не успях, но няма да се предавам. На едно упражнение видях, че има свободно място до нея, но се направих на разсеян и седнах другаде. Стори ми се, че се заогледа къде съм седнал.

Смотла. Дежурното заключение, хем й се изка, хем не й стиска. Другите момичета бяха по-разкрепостени, а всички бяхме горе-долу една възраст, просто сменихме ученическите чинове с университетските банки. Не мога да кажа  за смяна на ученическа униформа, защото отдавна вече нямаше такава, защото всички бяхме с дънки, джинси, някакви ризи или блузи и якенца.

Е вярно, на изпити бяхме с костюми и вратовръзки, все пак за нас беше израз на уважение към

изпитващите преподаватели, наред със знанията които ни даваха.

Особенно се кефеше доцент Славова, като ни гледаше момчетата облечени като за сватба, а момичетата като моделки. Доцент Славова беше симпатяга, рядко късаше някого на изпит. И на лекции и на изпити беше добре облечена, гримирана, излъчваше спокойствие и уважение.

За разлика от начумерената й  асистентка Атанасова, тя винаги бе в настроение, предразполагаше ни, шегуваше се. Преподаваше Анализ на стопанската дейност, Анализ на риска, доста трудна материя с много формули, задачи . Имаше странен метод на изпитване, кръстосано по двама, трима наведнъж, задаваше въпроси и извън изпитните билети.

Така се случи, че един до друг с колежката Делчева бяхме на изпит по Анализ на стопанската дейност

- Колега, заедно с колежката клоните към шестица, до сега имате твърдо много добър 5 с по два плюса, давам ви шанс за 6, ако решите заедно ето тази задача - сериозно ни заяви доцент Славова

-Седнете ей там и решавайте, разбира се че може да си подсказвате.

Взехме задачата, насядахме един до друг, погледнахме се в очи, по скоро уверени, отколкото разколебани.

- Колежке, ами да започваме, нас чака.Ако успеем ще ви почерпя кафе и баклава, ако не изкараме 6, пак ще ви почерпя за усилията ни.

Тя се усмихна, поклати глава разбирателно. Този път не отмести крака си.Чувствахме топлината на краката си, чувствахме дъха си, вероятно и сърцата ни щяха да изкочат, ако имаше от къде.

Бяхме готови със задачата. Облегнах се назад. В стаята имаше още няколко двойки решаващи задачи, двама, трима с учебници в ръка четяха нещо

- Готови ли сте колеги, я да видя - ни покани доцент Славова

Разгледа подадените листове, отметна нещо с червен химикал, после  ги подаде на асистентката. Тя се вторачи в тях, ехидно се усмихна. Хайде разминахме се с шестицата, но поне опитахме, даде ни се възможност.

- Колеги, поздравления, поставям ви отличен 6, нали Атанасова, заслужават колегите.Подчертала съм, интересно решение са предложили колегите. Ето ви книжките и успех в сесията - каза тя и с усмивка ни подаде книжките

Затворихме вратата на стаята, мигахме уплашено, разстворихме студентските книжки.

И наистина - Отличен 6

- Колега браво, успяхме - спонтанно извика колежката Делчева и докато се усетя увисна на врата ми и ме обсипа с целувки.

             Зимната сесия приключи  успешно, защитихме стипендиите си за успех.

Кратка ваканция и отново по банките. Лекции, упражнения, зачьоти и отново дискотеки в мензата.

В едно междучасие погледите ни с колежката Делчева  се срещнаха. Друг път тя срамежливо навеждаше глава или избягваше погледа, въпреки, че сядахме понякога един до друг. Набрах смелост, ще я поканя на утрешната дискотека, ако дойде добре, ако не дойде, е има толкова други и нови и стари гаджета, все някоя ще ме забележи, няма да остана на сухо и студено за вечерта.

- Колежке, утре има дискотека в мензата, ще дойдеш ли,... искам да те поканя. Няма да ми откажеш, нали, когато кажеш и си тръгваме.

- Колега, мнохо мило, не очаквах такъв жест. А няма ли да разсърдя някои колежки, че съм те обсебила - шеговито ми отговори тя

- Е няма разбира се, даже ще се учудят, че сме двамата

Вечерта беше приказна. Танцувахме нежно притиснати или скачахме като диваци взависимост от мелодиите. Усещах в ръцете си нещо по-различно, нещо тръпнещо.

- Време е да си тръгвам, аз живея в новия квартал ''Щеш не щеш '' дето му казват, и да не изпусна автобуса - плахо предложи тя

- Тръгваме веднага, и друг път ще има дискотека, утре например

Изпратих я до автобусната спирка, поманахме си. Бавно и мързеливо закрачих към къщи с ръце в джобовете.

Неделната дискотека беше още по-шумна и весела. Надойдоха и други колежки и колеги от групата, стана импровизирана среща на трета група под звуците на разнообразната музика.

Отново я изпратих до автобуса, отново крачих сам с ръце в джобовете към квартирата си, отново ще съм сам и тази вечер в леглото си. Две вечери сам, как ще наваксам.

В понеделник имаме лекции след обяд, хитро измислено, да има време да се наспиш след дискотеките, и ако си преспал на друго място има време да се преобличеш.

Огледах се из аудиторията за свободни банки. От третата редица ми помаха някой

- Колега, колега заповядай, запазих ти място до мен - извика колежката Делчева

Помахах и аз в знак, че съм я забелязал

- Да ти благодаря за приятните вечери на дискотеките. Какво ли щях да разказвам за студентските години, ако някой ме попита

Едва ли другите момичета са изпитвали някаква ревност, по-скоро се шегуваха. Те знаеха, че колежката е сухарка и за нищо не става, и сега тепърва преоткрива  студентския живот.

Даже Росето ми беше казала '' Какво си се залепил за тая, ние не ти ли стигаме, или й четеш лекции по секс, е ако науча нещо ново, първо ти ще го разбереш и да й го кажеш ''

А Марияна ме облещи '' Ейй, тази смотла ще ни остави на сянка, опитва се да ни скрие слънцето. Я се намокри със студена вода  влез в правия път, че без да разберем ще се изнижат студентските години и после ще е късно ''

          Премигах няколко пъти на слънчевите лъчи

- Как бързо излетяха годините, сякаш миг от живота ни, от колко години не сме се виждали, а колежке  15, 20 - попитах вяло

- Вероятно над 50 - смееше се тя приветливо - Най-вероятно 15 години. Но аз нали прекъснах и после завърших задочно, извънредно както обичам да казвам. Само, че вие групата се бяхте дипломирали и всеки заминал по родните си места. Идвах на очни, на изпити, но отново не попадах на никого и се връщах веднага в къщи. Но успях в крайна сметка, дипломирах се.

- Ех, диплома, диплома - въздъхнах -  4-5  от най-хубавите ни години и десетина хиляди нещастни левчета на родителите ни

Клежката Делчева само поклати глава.

- Мдаа, най-хубавите ни години - тъжно пророни тя - Минали работи, не можем да върнем времето или да го спрем.

Разговорът потръгна. Помниш ли това, какво стана с еди коя си, а тази къде отиде.

Споменах й, че с бившите колежки и колеги сме се виждали само на другарската среща за пет години от завършването, но само най-интусиазираните сме били там.

Тя погледна часовника си

- Колега, ще ме извиниш ли, имам покана за 14 часа в Читалището. Моя позната ще  представя  новата си книга , нали разбираш просто не мога да не присъствам. Какво ще предложа, ако утре нямаш някакъв ангажимент, в 11 часа да се срещнем отново тук, става ли

- Разбира се, ще дойда, нямам толкова належащи  задачи. Ако са много спешни, няма да се паднат на мен- засмях се - Ако разрешите, мога да ви придружа до Читалището

- Ето , това е идея. Да тръгваме ли, не обиам да закъснявам, а като ме види по-рано там, ще й подейства успокояващо

                Вървяхме бавничко, безгрижно един до друг.Ау, или тя е пораснала, или аз съм се смалил, беще малко над рамото ми. Пристъпяше уверено на обувките си с висок ток.

Чаровна жена.Е, как разбра, че е чаровна, като не сте се виждали от толкова години, а едва от няколко часа, и разбра  че е чаровна, ейй че набито око на сваляч имаш.

Не остана време да я попитам семейна ли е, не е ли. Изчезна след сесията, някой беше споменал, че прекъснала следването по семейни причини. Е да, нали казваше, че си имала сериозен приятел. Хайде, ако дойде утре на срещата ще я питам.

Пред входа на Читалището вече се бяха събрали доста хора, лъскави и стилни мацки, чичковци с оплешевели темета и очила, притеснено опипваха възела на вратовръзките си.

От доста време не съм ходил на подобно събитие, с изключение на театрални представления, не че не четах и  книги, но вече модерните Куелю, Буковски , или преоткрития Оруел.

- Бързо, бързо пристигнахме - прошешна тя

Радваше ли се, съжаляваше ли...

- И да не забравиш за утре - напомни тя - Благодаря, че ме придружи

- Приятно прекарване в обсъждането и най-вече на коктейла след това.Удоволствието беше мое.

До утре в 11 часа - промълвих

         И бавничко тръгнах. За къде да бързам, никоя не ме чака на легло в къщи. Хайде стига съм се оплаквал,не съм останал на улицата

следва...