Колежката Делчева или Пъстротата на живота  6

- А госпожа Ани има ли каска и костюм - попита Миро - Няма, нали. Лили освен да си уговорите среща четирите кога да идете в магазина. Величко се обади, че му докарали нови каски, якета, клинове и високи боти, ако искате нови и за вас с Поля. Нека ги запише на картона ми.

Лили кимна разбиращо с глава.

- Ами в събота или неделя да направим първото пътуване, а. Предлагам до капанчето на бай Насо, тренировъчно 70 и 70, около 140-150 километра - предложи Иван.

Подкрепихме го. Силвия и Ани гледаха недоумяващо, как така не спорят мъжете или жените, а се съгласиха веднага. Митко потупа ръката на баща си

- Е, този път ние големите ще излезем, а като се постопли ще вземем и вас - кротичко отговори на потупването Иван и го погали по главичката

- Тате - гласчето на Нина - А ние с Вили

- Сега е студено, нека се постопли и ще ви вземем и тримата, а сега при кои баба и дядо по избор- засмя се Миро и я щипна по бузката

          Сборен пункт пред Поля и Иван. Там имаше площадче, нещо като паркинг, там спирахме моторите или колите си.Сутришното слънце грееше по излъсканите ни мотори, ние се въртяхме около тях с нетърпение. Иззад ъгъла изскочи червена Хонда Сивик, свирна с клаксона. Поля и Лили изскочиха на улицата в моторските си костюми и каски е ръка, а от Хондата Силвия и Ани и те в кожени черни костюми и каски на лакътя. Прегърнаха се като стари приятелки, вдигнаха каски за поздрав към нас.

Четиримата зяпахме в захлас. Костюмите им придаваха и женственост  и някакъв непознат чар. Слънцето весело скачаше по сребристите им каски, а кожените костюми очертаваха женската им изящност. Ветеранките Поля и Лили провеждаха вътрешен инструктаж, показваха една друга как може да се хванат за кръста за устойчивост, краката на степенките и да не са разкрачени, потупване по рамото, значи нещо не е на ред, въртят тяло само от кръста наляво-надясно, но не и таза.

- Момчета, ние сме готови - извика Лили - Да вървим ли

- Готови сме - в хор отвърнахме - Заповядайте

Помогнах на Силвия за каската, спуснах шлема, пак го вдигнах

- Обикновенно караме със спуснат шлем, за да не влезе нещо в очите. Спокойно всичко ще е наред, винаги караме бавно и разумно. Ако нещо има почукай ме по рамото.

Качих се на мотора.

- Сложи крак на степенката, хвани се за мен, прехвърли другия крак и се настани удобно на седалката, спусни шлема и като си готова почукай ме по каската.

Погледнах към Тео и Ани, тя с малко суетене също бе зад него. Отпред семействата  бяха готови. Почукване по каската.Сякаш по команда натиснахме стартерите и двигателите зареваха. Четири клаксона, знак че сме готови.

Водеха Иван и Поля, следваха Миро и Лили, ние със Силвия и накрая Тео и Ани. По принцип Тео винаги избираше да е последен с мотива, ако нещо се случи с моторите, да се притече по-бързо на помощ, нали е механик

Макар и 11 часа сутринта, имаше доста хора по улиците. Гледаха ни смаяно, махаха с ръце за приветствие. По светофарите виждах  завистливи женски погледи от спрелите до нас леки коли '' Блазе им на тези момичета, на мотори, а ние отиваме на село да сеем картофи, а така ми се иска да съм на тяхно място... '' , сякаш се четеше по погледите им.

Колко са 70 километра за такива мощни мотори. първият мотор даде мигач, после втория, третия, четвъртия. Спряхме един до друг. Поля и Лили скочиха веднага от моторите и дойдоха при нас и Ани и Тео.

- Силвия, как си - попита Лили - Да не си схваната от пътуването, да ти помогна. Стъпи здраво на степенката, хвани се за рамената, такаа, прехвърли крак, добрее, стъпи на земята, а сега и с другия крак. Браво, справи се. О, и Ани се приземи успешно. Сега обиколи мотора като се придържаш към него, бавничко за да ти се изправят коленете, такаа, браво. И Поля и Ани се справят успешно. Всички сме готови, браво на нас.

Така облечени в кожените костюми и каски с пуснати шлемове приличаха на извънземни.

Привлечен от шума на моторите изскочи и бай Насо, собственик, готвач, снабдител и всички други длъжности в заведението.

- Ей, не ви очаквах бе момичета и момчета, ами да бяхте се обадили да приготвя нещо по-специално, а сега само дежурните кюфтета, кока-кола, спрайт, аа, имам и лимонада - смееше се той и шкембенцето му подскачаше

- А водката ще я оставим за друг път - засмяхме се на свой ред

- Ще идем по чучурмаците първо, бай Насо, имаме две нови мотористки, да ги посветим в моторджийството като ги измием във велаците и дадем по две-три глътки вода - заливаше се от смях Теодор - А ти слагай четворките да се пекат на скарата

На около стотина метра беше чешмата. Строена едно време от дялани камъни с четири чучура и четири каменни корита. Бай Насо казваше, че от малък е по тези места и не помни лятно време да е пресъхвала чешмата. И той и жена му поддържаха наоколо да е чисто.

Тео извади фотоапарат, защрака групата, после с мобилния направи нещо като клип, как Силвия и Ани мият лицата си, отпиват вода, как четирите жени се пръскат с вода.

Прекрасен слънчев ден. Дочуваха се ромолът на водата в коритата, някакви птички чуруликаха, пърхаха с крилца и се къпеха във вадичката под чешмата.

А кюфтетата бяха сочни и вкусни, леля Венче беше се постарала да направи и малки питки поръсени с риган, само за изгладнели  хора като нас.

- Ех, сега да имаше и по една чашкаа - пропя Моро

Всички го изгледахме учудено, за малко Лили да сложи ръка на челото му

- Айряян - продължи той - Лельо Венче, има ли

Женицата сякаш това и чакаше

- Има ами, ей сега нося каната с айряна, не е много студен

Силвия и Ани се спогледаха, направо попаднали в необичаен за тях свят

- Бай Насо, абе този път за Падалото, направиха ли го. Нали камионите на Горското го разбутаха, обещахме на децата да ги вземем с нас- попита Иван

- То пътя го оправиха, ама изсякоха гората, тук-там оставиха някое по-голямо дърво, та може да се иде до там. То нагоре има вода, та още водопада е действащ. Идваха да му мерят дебита, частна ВЕЦ да правили, но се оказа недостатъчен, та се спаси де.

- Добре, обещахме на децата,...А вие ще можете ли да направите кюфтета, питки, но ще се обадим за кога няколко дни напред.

- Няма да ви оставим гладни - засмя се бай Насо - Ама си носете вода за пиене щом ще има и деца. Навъдиха се лоши хора, казват хвърлили нещо във водата по вировете, та няма и риба вече, пък и не знам, ако децата се цамбуркат във вировете, дали ще е добре

И махна ядосано с ръка.

Имахме си отново правила. На бай Нао оставяхме по 15 лева бакшиш, а той даваше нещо като бележка за консумираното, количество, единична цена, сума, която прилагах като документ към фонда  '' И ние сме хора ''. а от шмекерите искахме и касова бележка.

Разплатих се и потеглихме обратно. Силвия и Ани вече по-уверено седнаха на моторите, обичайните клаксони за готовност и към града.

Пред колата на Силвия, двете ни благодариха за разходката.Жените си направиха знак''Ще се чуем''

         Може би с всички е така, дните да се нижат монотонни в очакване на събота или неделя. Пак еднодневно обикаляхме с моторите, в смях и глъчка се разделяхме и отново ежедневие.

Не останахме длъжни и към децата.Лили ги натовари в семейната лека кола, подаде ключовете на Миро и яхна мотора. На връщане тя шофираше, а Миро се кефеше на мотора, действаха като добре напаснат семеен механизъм.

Планирахме след няколко седмици да идем на море, приятно и евтино по празниците, нали за това бяха къщите ни по Миродато. Чисти, спретнати, с всички удобства от посуда до електрически прибори, както се шегувахме '' Само сваляш обувките и си в къщи '', а и за родителите на Тео, винаги бяхме добре дошли в таверната им.

Силвия беше свела поглед и не участваше в бурната този път дискусия, какво да носим, да бъдем като първобитни хора с мотори и палатка или тузари с мотори.

- Силве, ти нещо не си въодушевена, разбирам те - прошепнах в ухото й - Разбирам те, нали каза, че едната тии, така де, е изкуствена...ами няма да си по бански а с блузка, все едно си алергична на слънце, какво пък , с всеки може да се случи. Виж тези момичета не изглеждат клюкарки, едва ли ще те разнасят по седянки.

Тя поклати само глава с някаква загадъчна усмивка. Ако дойде добре, ще сме комплект, мотори, мъже и момичета, а ако не дойде, трябва да измисля някаква причина и да не отида.А дали чао рагаци, чаоо, колежке Делчева, беше ми много приятно, макар и да не го разбра, че въпреки всичко, не съм безучастен към теб, но да не го смятаме като избавление от самотата един за друг.

Бре да му се не види и късмета, пак ли съм стъпил на гнила дъска.

Силвия не се обади и не вдигаше на позвъняванията ми близо седмица.

Чак в късния петъчен следобед бяхме  на джин и тоник, и с Ани и Тео. А те напредваха по-бързо от нас в отношенията си. Замечтани и отнесени поетеса и писател. Дали спазват пълен или непълен член в произведенията си, къде, кога и как се слага запетая. Смеех се на ум на бръщолевиците си,

така де, в турския език има само мъжки род, бир, и за еркек и за кадъна, да но ние имаме вече ТО.

изостанали са. Дали изглеждам несериозно, щом си мисля несериозни неща.

- Еха, два дни пълен релакс - въодушеви се Теодор - Казват ще вали дъжд

- Нали щяхме да местим някои мебели в къщи - плахо попита Ани

- Вярно бе, съвсем се отнесох - изчерви се той - Само да попитам, готвите ли се за морето, носете си и новите бански, мама каза, че вече имало доста хора по плажовете и водата не била студена. Ще ни извините, но трябва да тръгваме

След малко и ние си тръгнахме. Вече не ми правеше особенно впечатление, че се държим за ръце или под ръка. Даже обратното би ме озадачило повече.

Държахме се за ръце като влюбени първокурсници, а дали бяхме влюбени.

- Любопитна съм какво ви събира вас четиримата. Само мотори, приключения, имате си доверие повече  от братя, никой не се стреми да е тартор - попита несигурно Силвия

- Може би ни е заложено - отвърнах тихичко - Още дядовците и бабите ни са били приятели, после родителите ни, сега - и ние. Може би знаем, че ако не сме честни помежду си, един вид лъжем на

дребно, ще срещнем укор от старите поколения да не прекъснем веригата. Така са свикнали да си помагат и да бъдат честни в отношенията си. Ние пък израснахме заедно, луди четири момчешки глави, защитавахме се  и не се давахме на никого. После се разпръснахме по вузовете. Само аз останах тук. Не се усмихвай, нямал съм ученическа любов, не ме приеха в ИСИ, скъсаха ме по рисуване, и за радост на мама в Икономическия.Сега не си играем на честност, но за 5-10 лева никой няма да злоупотреби от ''фонда''. Имаме общ, преплетен бизнес за  стотици хиляди лева, но не парадираме. Работим и имаме. Същото е и със съпругите им, взаимно уважение и доверие.

           Притъпквахме със Силвия на спирката в очакване на тролея. Хвана ме за двете ръце с лице към мен, гледаше ме със спокойните си очи, стисна по-силно дланите ми.

Бяхме на една целувка разстояние.

следва...

-