На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно търкаляне. Свали часовника от ръката си, тъй като незнайно кога бе заковал стрелки си и те не помръдваха. Тя и за това се стресна така. Помисли си, че е време за работа, а с такъв неприязън ходеше на онова място…

„Онова място“ бе една долнопробна дупка, в която работеше като сервитьорка, а там не бе никак приятно за скромни момичета като нея. Уви, мечтата й да стане ветеринар, я бе тласнала да търси добри доходи, за да може да си осигури лукса да учи. Тя толкова обичаше животинките…

Нямаше и минута откакто мислеше за предстоящите си работни неволи и телефонът й звънна. На екрана с големи букви пишеше ФИЛИП. За какво ли й звъни, помисли си тя... Филип бе неин колега - охрана в нощния клуб. Зачуди се дали да вдигне, но в крайна сметка натисна зелената слушалка и плавно понесе телефона към ухото си. В момента, в който каза „Ало“, чу пронизващ крясък:

-БЯГАЙ ЛИНА!!! ИЗЧЕВАЙ И НЕ СЕ ПОВЯВЯАЙ В КЛУБА! МАХАЙ СЕ И ОТ КВАРТИРАТА!!!

Връзката прекъсна и шокираното момиче не успя да каже и дума. Не успя, защото устата й бе запушена с парцал, от който се носеше сладникава миризма. Бори се твърде много, но в крайна сметка загуби битката с химическото вещество, което вдишваше и се отпусна като парцалена кукла в ръцете на похитителя си.

Събуди се с ужасно главоболие. Очите й се взираха в някакъв кичозен окачен таван и се опитваха да фокусират. Трудно… След няколко полуадекватни минути момичето се съвзе, но опитите й да помръдне ръцете и краката си бяха неуспешни. Не ги чувстваше. Обзе я ужасяващ страх. След преминалия шок тя отново опита да ги помести. Този път усети силата в крайниците си, успокои се, но това чувство отмина след секунда. Нямаше как да мръдне, защото бе прикована с белезници към таблата на леглото. Огледа тялото си. Бе облечена в много странно бельо, което лъскаше ,а как се впиваше в плътта й… Страхът започна да нахлува още по-дълбоко в мислите й. Настръхна. Картинката й се стори още по-зловеща след като фиксира с поглед, че между разкрачените й бедра стои съвсем спокойно бяло декоративно зайче. Червените му очи я пронизаха като с копие. Обръщайки лицето си надясно я прониза още един поглед. Добронамерен, но някак налудничав. Той се взираше във финото й тяло. Човекът, който я гледаше така инфантилно се бе настанил удобно в едно кресло, което тя оприличи на трон. Беше грандомански, във Викториански стил. Той бе облечен в костюм, а лицето му закрито с маска. Познайте на какво животно…

Заек, разбира се.

Лина промълви с отчетливо безсилие, което се усещаше в гласа й:

-Кой сте вие и какво искате от мен?

-Аз съм колекционер на зайчета, мила. Ти си моето ново зайче. Съжалявам за екшъна, който ти се наложи да преживееш, но не ми се искаше да избягаш. А и логистиката не ми е сила, признавам. Сега ще те откопчая, за да се пораздвижиш и да ми покажеш сладката си опашчица. Предупреждавам те, че няма смисъл от опити за бягство. Невъзможно е да избягаш от тази голяма клетка. Всяка една врата се отваря с ключ, който е познай къде, зайче байче? В моя джоб, в който може да бъркаш само когато аз ти разреша…

Лина почувства нещо много странно. Очите му й изглеждаха толкова познати. Но гласът му не. Стори й се твърде топъл като за човек, който ще й направи нещо лошо, но въпреки това тази маска все още я плашеше. Плашеха я и нещата, които я караше да прави този господин, но помнеше думите на една от стриптизьорките ,която бе преживяла отвличане, а те гласяха следното „По-добре беше да изтърпя каквото ми се случи, отколкото да си рискувам живота с бягство“. А всъщност…. Най-много я уплаши мисълта, че май й харесва това нейно подчинение. Той не й причиняваше нищо лошо. По-скоро я караше да прави странни и унизителни за нея неща. Но вместо да се почувства некомфортно, тя усети възбудата, която бавно, но категорично се настани между крачетата й.

Колекционерът махна белезниците й и уви около шията на новото си зайче черния си кожен колан. Свали я на колене и я изпроводи до огромното огледало в дъното. Там пред него, върху пухкавия килим я чакаха чифт екстравагантни на вид обувки, които тя не бе виждала дори в стриптийз клуба, в който работеше. Той се наведе и хвана с голямата си длан малките й изваяни глезени и я обу в прозрачни балетни екстремновисоки токчета. Застави я права пред огледалото и я опъна с колана си назад, като струна. Накара я да огледа стройното си тяло в огледалото. Латексът по нея подчертаваше по неповторим начин сладките й стегнати гърди. А гащичките се впиваха силно в малкото й изпъкнало хълмче. Обърна я и я шляпна леко по бузките, които изкачаха така съблазнително изпод този фин и лъскав латекс… И, да! Там отзад наистина имаше пухче… Ами ушичките й…Прелест!

В следващите няколко часа си игра много с нея… Смени няколко плъга. Започна от малък, запълни я и със среден и завърши с голям. А на устичката й беше сложил един красив червен топчест гаг. Е, свали й го за да може да я подави с това, което тя бе забелязала как се очертава под тесния му панталон. Отдавна се бе отдала на възбудата си и бе забравила, че реално е отвлечена пленница на кой знае какъв психопат. За десерт й бе приготвил плъг със заешко опашле. Разширена на макс, той я накара най-накрая да бръкне в джоба му и да отключи огромната врата пред тях.

Зад тази врата обаче не я чакаше свободата й. Чакаше я Филип!. Като го видя в какво окаяно състояние е възбудата й за миг изчезна и на нейно място се настани не тревога, а направо ужас. Той изглеждаше умопомрачително. Беше с тиксо на устата. Личеше си по физиономията му и по разкъсаните дрехи колко болка бе понесъл. Това бе последната гледка, която успяха да видят очите й. „Стопанинът й“я хвана ловко и отново закопча ръцете й с белезниците…Кръстоса ръцете й на кръста и щрак … Закри очите й черен копринен шал.

Умът й се бе побъркал… Виковете й не Го трогваха. Колекционерът реши да й разясни картинката и на висок глас започна:

Сега мило мое зайче, най-вероятно си в пълен шок и за да въдворя ред в малката ти красива главица ще ти обясня какво се случва. Този твой приятел изобщо не влизаше в плановете ми за тази нощ. Но той е малка мишка, която си вре носа, където не трябва. Надуши, че ще влезеш в моята колекция и се опита да те спаси. Ох, колко трогателно… Освен, че не успя, ви обрече на тази низост, която ще преживеете и двамата току-що.

Той премести декоративния заек в скута на пребитото момче, което бе проснал на „трона си“и с равния си тембър му каза:

-Може да милваш малкото зайче, докато аз опъвам голямото.

Колекционерът измъкна бавно опашчицата на Лина и по най-грубия начин се задоволи с нейното красиво голо тяло пред очите на нейния „спасител“. Минаха няколко наистина мъчителни часа, в които и на двамата похитени им се щеше да не се бяха раждали. Това бе най-ужасното нещо, което се бе случвало в животите им. Е, в един момент както всяко нещо и това приключи. Двамата бяха изпратени на долния етаж да вземат душ. Чакаха ги чисти дрехи и пачка с банкноти. Бяха толкова много, че предупреждението, което получиха да не се опитват да уведомяват полицията за случилото се, нямаше нужда да бъде изричано.

За щастие след преживяното те никога повече не се обърнаха назад и заживяха щастливо. Заживяха заедно. Той започна собствен бизнес с коли. А тя най-накрая постигна мечтата си и стана ветеринар. Бяха загърбили онзи мрачен епизод от живота си.

Напоследък единственото нещо, което ги тревожеше бе, че бизнесът на Филип не вървеше с очакваните темпове, но за сметка на това Лина изкарваше доста добри пари от дейността си във ветеринарния кабинет. Тя работеше почти денонощно, но това не й тежеше.

Беше топъл пролетен ден и в работното й помещение влезе добре облечен мъж с изключително лъчезарна усмивка. Носеше в ръцете си клетка. Лина поздрави учтиво и попита кой е този малък пациент, криещ се така страхливо. Мъжът се усмихна още по-широко и й отговори:

-Това е Лина. Тъжна е от известно време. А аз обичам да виждам зайчетата си щастливи.

Момичето моментално вдигна поглед към мъжа, чието лице не бе поглеждала до този момент и видя едни очи, които и й бяха до болка познати…