Симо гледаше календара. Дните отлитаха бързо като облаци. До няколко дни щеше да завърши даскалото и предстоеше абитуриентският бал. Всички се вълнуваха, особено девойките от класа им. Бяха полудели по рокли и аксесоари. Големи лигли - мислеше си Симо.
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ходи на това мероприятие. Не контактуваше с никой. Беше като скала, непробиваема и твърда. Не допускаше никой до себе си. Гледаше съучениците си като през стъкло. Мълчеше си и след обяд си тръгваше с нетърпение от клас. Не можеше да ги понася.
Веднъж да свърши всичко… и всеки по пътя си…
В бара напредваше бързо. Беше учтив, спретнат, чевръст. Гладко избръснат, с изгладена бяла риза и черен панталон. Докато навлезе в нещата, няколко дни беше под крилото на Ина. Но му стана ясно, че шефът и Ина са много „близки“ , така че вдигна платна. Не му трябваше да се забърква в нова история. Въпреки това Ина му хвърляше сладки погледи и усмивки, кокетничеше и флиртуваше с него. Още една лигла…
Симо се ...