2 мин за четене
Часовникът ревва и аз с бърз удар го улучвам. Но вече е късно. Отляво се разнася ежесутрешното мърморене:
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафеварката бълбука, отивам в банята. Когато се връщам, спирам изненадан - любимото същество спокойно довършва кафето ми. Опитвам се да протестирам, обаче:
Ама че си егоист! Свари си пак и готово!
Нямам време за ново кафе, тъй като трябва да тръгвам, а обувките ми са обезвръзчени. И връзките са нанизани на новите маратонки на синчето:
- Ееее, тате - сърди се то - Скъсах моите и взех първите, дето ги видях. Голяма работа, не бъди егоист.
Грабвам такси, пристигам на работата, апаратът показва 2 и петдесет, подавам три лева и зачаквам ресто.
- Мерси - казва таксиджията, поглежда ме и добавя - Хайде сега, петдесет стотинки, в гроба ли ще ги носиш?
А шефът вече ме чака и ми съобщава, че трябва да зам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Заповядайте и тук
genekinfoblog.wordpress.com