Кольо войвода и турците в механата

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за храбростта, силата и мъжествеността на войводата…

*** *** ***

В един топъл и слънчев летен ден Кольо войвода си почивал на близката поляна край селото и се радвал, че турците вече от няколко месеца не били стъпвали в селото, защото ги било страх от него и безстрашната му чета със силна воля и борбен дух.

Тогава изведнъж откъм селото до него притичало едно запъхтяно момче и с пресипнал глас му казало:

- Кольо войвода, голяма беда! В селото ей сега дойдоха 30 турци и влязоха в механата. Пият, пушат и най-страшното - псуват на турски! Моля ти се, иди с четата си да ги изгониш, че така не се живее. И ние искаме да пием!

Кольо войвода се надигнал, изтупал прахта от дрехата си и казал:

- Ти това го остави на нас. Я кажи къде пасеш овцете в този час? Хич не се безпокой, аз тия нагли турци лично ще ги изхвърля от механата и ще ги изритам от селото. Ти само ела с мене и брой колко ще изхвърчат през вратата на механата.

Отишли двамата пред механата и Кольо войвода влязъл вътре. Отвътре се чули страшни трясъци, турски псувни, викове, трошене на бъчви и по едно време през вратата на кръчмата един изхвърчал навън.

Момченцето радостно се провикнало:

- Едно!

Изхвърчалият се понадигнал малко и казал:

- Не ме брой, момче, аз съм!