66.
Язовирът беше малък, но за неговите представи голям и дълбок, като живота, в който навлизаше и трябваше да се научи да плува, за да не потъне в първата дупка. Беше лято. Адски горещо. Слънцето беше прогонило всичко живо и щеше да бъде единствения свидетел на неговата победа или поражение в борбата със себе си. Съблече се и гол, както майка го е родила, потопи глезените си във водата. Почувства приятна хладина и уют. Това го насърчи да навлезе по-навътре, до кръста, което всъщност беше края на досегашния му извървян, десетгодишен път. От него зависеше дали ще може да продължи, да се пребори със страха си и да преплува дълбокото, за да достигне отсрещния бряг. Беше пладне и слънцето беше точно над него и го гледаше. Това момче със смелата си решителност му харесваше и будеше в него възхищение. И То реши да му помогне, като очерта от него до брега светещо въже, за което можеше да се хване, ако се умори и го подкани да тръгва, жигосвайки с лъчите си, като с камшик гърба му. То се хвърл ...