Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този шеметен танц, не я оставяха!
– Това е…- си мислеше момичето- българите в чужбина се променят! И как танцува...ръцете му...колко е внимателен и мил...точно като колегите ми тук...ама и въпроса му- Скачала ли си от самолет? - та аз ако бях скачала, нямаше да съм жива сега!- смееше се на собствените си мисли Свидна. А те, ту отиваха напред, към следващата стъпка под уличното осветление, ту се връщаха в залата с танците. С Тодор!
В ръката си стискаше торбичката с обувките си за танц, и развеселена я завъртя около себе си, а краката ѝ смениха ритъма на походката ѝ. Изписаха стъпки на танго- една напред, две назад! Въображаемият ѝ партньор я съпровождаше и движеше тялото ѝ с лекота , а в главата ...