И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в разгара си, жегата непоносима. Нямаше капчица дъжд, нито полъх на вятър, нито дори облаче на небето. Въпреки това Рада беше упорита и опъна платната. После нахлузи на краката си някакви стари джапанки, къси панталонки и облече един шарен потник. Не обичаше шапки, но нямаше начин и тя сложи на главата си една бяла с козирка, а след това скри очите си от слънцето с черни очила. Преметна през рамо торба, пълна с пари и скочи като малко момиче в превозното си средство. Имаше намерение, там където отива, да намери и хора, и гориво за кораба. За съжаление слънцето препичаше толкова силно, че в побелялата глава на щурмана започнаха да се въртят едни врели некипели мисли, след като на хоризонта миражи ...