(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у комшията Трайчо да я омърсуваме. Е то ясно! В такива случаи обикновено се носи и пиенето и мезето. Сядаме с Набора и почваме да бистрим политиката. Пък то за проклетия са случава точен час и от телевидението - гърмят новините. Некакъв си ще да доде доцентин май. Че га, че ли Мъдърков му е името - та нещо си тама се пеняви. Ама запремигвал ту на къси, ту на дълги, досущ като нашию тикавия Перо Бакалина. Но гледаме, как не е сам тама пред журалистката. Още и един некакъв си професорин има наоколо.
Амаааа мамааа…
Че са дърлят! Че са плюят! Ма то какво ти дърлене!? То напра’о на жива кавга - грозана отваа раб’тата. И цялата пашпалига що?! Щото доцентинът като за на кръв се е вкопчил в некаква си идея за нещо си до колкото аз разбрах му рекоха че е овчаро-стаден ‘монитет. Па професорина ама и той го дава куражлия. И хич са не дава! Драпа и той здравата със зъби и нокти за някаква си пък лично негова си мисъл.
К’ва беше я! А да! То не че съм точно сигурен, но май ми се стори, че си я нарича - социалистическа изолация. Е! То не, че ний с Набора кой знае ‘кво отбираме от тия купешките слова… Амаааа… Нъл тама да вър’и думанката! Че за това аз и на инат са запиням и казвам на комшито, че съм много твърдо за овчия ‘монитет на оня Мъдърков. Па той Трайчо като са сберем заедно и като заспорим - той винаги ми бие контра. Че точно си поради туй оня ми ти ми съсед здравата са застъпя за социалистическата изолация дето я изказа професорина. Ама така ми са застъпя, та чак са е закучил къде напреки.
И някак си ей тъй без да се усетим спорът помежду ни май доста се поразгорещява. Чак га че ли начеваме ‘а се надвикваме и да трополим с бастунете по дишумето.
Така амааа… Тама некъде по некое време женкята на Набора занича зад вратата:
- Трайчо! Ха стига де! Ха запрете се веч’ с таа вашата кавга де! Я - е току преди малко Гошето окачи Марцуця. Нема ли с Набора си да додите да видите к’во ста’а и ко праят прасците?
- Е то е ясно к’о ста’а. Няма да играат шах я! Ша са мандръсат! Ама Гошето оноди ли ? го на Марцуця, или още само загряват за живото мърсуване?
- За туй дя! За туй ва викам! Щото ич не му отбирам аз на свинско мърсуване! Ша додеш ли Трайчо?
- Да бе ей ся ша ода да им светя. Нека си се жулят животинките. Един път в годината им се пада.
- Амаа… - понечва да му каже още нещо тя, но той без да се колебае я отпраща с махане на длан.
Три четири минутки по-късно в стаята разтревожен влиза внук му и пита:
- Ей дядковци! Бабчето нещо е притеснена! Вие на сериозно ли се карате, или просто сте се запенявили от пиячката?
- Сериозно е! – понадигам се аз.
- Глупости! Наборе не почвай пак! – отвръща Трайчо и поглежда към внук си - Просто си спорим бре момче. К’во па толкова?!
- Не го слушай! – махам с ръка аз - Сериозно е! Точно аха, аха да го фрасна с бастуня по кратунята - и ти влезе!
- Казах ти престани! – вече съвсем строго ме прекъсва Набора.
- Ясно! – усмихвайки се клати глава Внукът – Пак вашите пенсионерски пунтики. Доообре драги ми бастунджии, ако с нещо мога да помогна в спора - питайте! Само я карайте малко по-тихо!
- Трайчо да го питаме ли!?
- Бива Наборе! Той е начетено ‘лапе. Се ша дъ знае нещо повече от нази!
- Убу! Виж сега момче. С деда ти са дърлим по онаа тема де се’а га дъвчат под път и над път. Ти кош а речеш по неа!?
- Коя тема?
- Е как коя де!? Онаа де за Короната на вируса! Дето дали има таквози чудо кат’ овчо-стаден ‘монитетин - или не? Аз му казвам, че има. Пък дедо ти ми говори за някакви си социалистически или социалитатни изолати.
- Ма вие сериозно ли? – ококорва очи младежа и като ни вижда да кимаме утвърдително добавя - И точно пък за това ли ‘дигате тая патардия?
- Сериозно – за това е! – свъсвам театрално въся вежди аз.
- Абе бастунчета готини - прихва на мига младежа - Вие ще ме скапете от смях бееее….
- Ко са хилиш бре малък - муси му се Трайчо и после поглежда пак към мен – И що пък да не е така както казвам аз? А?
- Дядо Евлоги за теб не знам! – обръща се към мен момчето, махвайки пренебрежително с ръка към дядо си - Но за дядо ми съм на триста процента сигурен, че и трохичка не отбира ни от вируси, ни от зарази.
- Ей ‘лапе! Я да мълчиш! – надига се с театрална заканителност съседа - Кой та води по дофтурята га имаше заушки бре дребосък с дребосък – негодува Трайчо, но после ми смигва и продължава – Па то и друго има! Не е толкоз важно дали аз разбирам или не! Важното е дали съм печен в спора. Пък и с почуплук раздумнака ста’а по-така весела, отколкото ако и двамцата сме на ино мнение.
- Да! Да! Тоз’ вашият номер със задължителната теза и антитеза вече го знам.
- Добре, добре! Думай сега имаш ли нещо за думане по въпроса, или не?!
- Имам и още как! Ама да си ви кажа, че първо, не се казва овчи монитет, а е колективен или стаден имунитет. А другото пък съвсем не е социалистическа, а е социална изолация.
- Хубу де! Тъй да йе! Ма нъл знаш, че то койт’ не дочувал и си го насосвал, ка му е на сгодно – усмихвам му се аз и продължавам - Ха младеж остави сега ти правилата на купешкия език и кажи, какво ще кажеш по въпроса?
- Ми дядо Евлоги този път, както никога дядо ми Трайчо с твърдението си за социална изолация е на правилната позиция.
- Ха такаааа! Видо ли бре Евлоги! – пърчи рамене съседът и настойчиво почуква с бастуна си по крака на масата - Само де ми рипаш тука с тоа твой имунотетин. Браво моето момче! Само тъй та искам!
- Ма как пък да е прав? – на момента възнегодувам аз - Ми то тогива колективното като защита, за което всички в теливидението грачат…. То де е? Е го на! Оня Мъдъров все за това ни плещи.
- Мангъров се казва човекът бе дядо Евлоги!
- Добре Мадъров, Мъдъров или Мънигъров както и да се казва там. Ама нали точно той е много сигурен, как с пет шест дена кихавици и всичко ще премине. Важното е било да сме направили от монитета на овчото стадо. И после готово. Пей сърце!
- Да, да! Пет кихавици - ама само при някой. Ще има ресто да взема Мангъров.
- И що пък? – пъча се аз, понеже нали в спора уж съм на Мъдърковата страна.
- За точно при този вирус това с кихавиците и имунитета никак не важи за всички разболели се!
- Как тъй!?
- Ами тъй. Някой твърде скоропостижно умират.
- Бреййй! Лошава раб’та каиш! То и ние чуем, че мрат! Ма я кажи, що па т’ва овчото дето го дума тоя Мъдърков да не важи за тая болежка?!
- Щото тоз’ Ковид 19 е много специален?
- Ха така! Чи какво пък е толкоз специалитетното му я? Микроб като микроб!
- Ами не е точно тъй!
- И що де?! – чудя се аз и поемам въздух да питам още нещо, но Трайчо неочаквано но ме прекъсва:
- Щот’ тъй! – пъчи се Набора, тропва с бастун по пода и отсича - Щот’ са и пръкнал от летяща мишка.
- То и аз така чух амаа… - чеша се по челото и поглеждам към момчето - Младеж ти к’во ша кайеш?
- Май е вярно - да!
- Ахаа! – надига се отново съседът - И за това ли някой си мислат, как е много опасен?!
- Стига Трйачо – прекъсвам го на свой ред аз - Оная от международната тама нам каква си организация, все казваше де можем да си говорим за тези си неща - ама без паника.
- Тъй, тъй. Важно е да не се панирате бастунчета готини. Ама я кажете сега какво друго сте чули да казват по телевизията – хили се ехидно младежа.
- Ами оня Мъдърков рече, ка’ до Май месец таз година дето сме сиреч - две иляду и двайста всичко щяло да премине. Ама само ако влезем в стадото на мунитета. И честно да си река на мен т’ва мно’о ми ‘ареса!
- Да бе да! - пак ми застава като бита контра Набора.
- Да не да – така си е! – режа го на мига и аз - Те ония няма как де грешат.
- И що пък!?
- Щот’ те са много по-умни от тебе и от мене Наборе.
- Ами да! Умни са! Ама в началото май много сгрешиха – усмихва се ехидно момчето.
- Видя ли бре Наборе! – сочи ме с пръст съседа - Пък ти все ми се дзверепиш! Я, я! Я малък я кажи тук на нас дядковците ония от чужбинците що грешат?
- Защото се подведоха по симптомите. А то този тарикат вирусът се оказа, че ползва конвергентно симптоматична мимикрия. За това и точно по този странен начин той успя да заблуди почти всички лекари. Особено тези, които не се занимават тясно с емунология и вирусология.
- Сега ти видя ли бре Евлогиии, Евлоги!? Моето момче ми е учено. Па ти си ги слушай ония лъжоклюкарните маскари от чужбинските новини.
- Ми слушам ги щот’ нали те все по чужбинско са учеле я?!
- Учеле са учелееее… Ама май са се баш недоучеле како си требе. И язе кат’ ти казувам, че нашите българските са по-стока - ти само ми са кущоперчиш.
- Чакай сеги! Сти’а си цвилил! Дай да оставим момчето ти да ни обади ка’ стоят нещата! – вдигам длан аз и отново се обръщам към младежа - Думай сега момко! Каква е тая регентно матотична мибикрия, за която чак сега ни обаждаш?
- Конвергентно симптоматична мимикрия казах че е – смее се на глас момчето – Конвергентност означава привидно приближаване на нещо, което всъщност е много отдалечено като първоначален произход.
- Как, как?
- Ами така. Щом знаеш, че всичко е тръгнало от вирус, който паразитира по прилеп – това поне добре. Прилепът какво е?
- Как е какво!? Летящ плъх е!
- Да! Ама какъв като тип животно по-точно питам аз! Птица ли е, риба ли е, гущер ли е или бозайник?
- Еее… Ми щом е мишка - значи има цицки. А щом има цицки - значи малките му цоцат мляко.
- Което значи е бозайник! – усмихва унукята на Набора.
- Ми ако ти младеж цоцането го сравняваш с пиенето на боза… - прекъсвам го аз.
- Неее… Не искам да кажа, че бозайниците пият боза – прихва да се смее младежът – Просто такъв е терминът за кърмене при животните.
- Ахаа! Терминът бил такъв - добре! - почесвам се аз
- Еее бе Набореее! Шо са праиш на три и половина. Нали нейде си по България на цоцката викат бозка бре! Че и от тама на цоцането му думат бозаене.
- Кодоша се бе Наборе! Думанката да в’ъри!
- Кодошиш се ти ама видиш ли?
- Ко’ да вида?!
- Мишка, мишка и чако, че лети като птица, ама не е птица – вирва пръст Трайчо Набора.
- Ей на това всъщност му се казва Конвергентността – на мига се включва внукът му.
- На кое?! – питам аз.
- Че орелът, пеперудата и прилепът летят. Ама едното е птица, другото е насекомо, а третото бозайник.
- Яснооо – съгласявам се без уговорки но после питам - А микробът?! За него от това летене или от цицането, което всъщност било бозаене – тама него като какво да го мислим? Или казваш и той вурусинът и той може да лети по някакъв начин? – почесвам се по перчема ма после нещо не избива на почуплук и продължавам по така майтапчийската - Или може би другото обича - да цоца - а? Ама щом го влече по циците – а?! То той да не е да доде къде некой коцкар или курварин тоз вирус - а младеж?
- Не, не! – отново съвсем искрено се смее младежът - Исках да кажа, как и той като клинична проява се представя като обикновен респираторен грип. Или не дай си Боже като Маларийна треска.
- Как, как?
- Амиии… Дигаш температура, кихаш, кашляш - ама това не е грип. Щото то и като имаш треска от малария пак си е така…
- Как така? – пита Набора.
- Ми потиш се! Лошо ти е! Втриса те! Ама то онази болест за маларията ми е мисълта - там не е вирус, ами е плазмодий -амеба.
- Ехеее! Манко сложничко стана бре момко!
- Ами да! Сложно и необичайно е – да! За това и в някой страни изпуснаха положението, мислейки Ковид 19 за лек пролетно китайски грип. Пък по-умните вирусолози казват, че този вирус само се прави на грип, но всъщност не е. И точно за това е и много по-опасен. По-скоро на тежките случаи на Малария прилича. Точно за това и аз казвам, че има симптоматична мимикрия. Сиреч крие се зад симптомите на грипа и на маларията, за да излъже че е нещо по-простичко и безопсно.
- Ахаа думаш момко че той е нещо де лети кат’ птица ма не е птица! Бръмчи кат’ бръмбар ма не е бръмбар. И понеже е особено шарен та за туй успява ‘а са крие в овеса. Също га че ли е пъдпъдък през Юли! Тъй ли?! – пак се намесва набора Трайчо.
- Да!
- Яснооо – включвам се и аз – Значи нещо като вълк под овча кожа насред стадото от хрисими овчици ще да доде работата – тъй ли?
- Точно казано! – усмихва се младежа.
- Добре! – пак вдига глава Набора - И като е нито ни риба, ни е рак, ни на гъсока крак - какво е то това чудо невиждано тогава?
- Ами ретровирус са го кръстили.
- Че к’во толкоз му е ретрото бре! Да не е нещо, като нямо черно-бяло кино?! Или па кат’ стари градски песни и бяло сладко? Ммм… ! Кви убаи времена бяха – а Трайчо?! Ммм…!
- Горе долу нямо кино е – да! – смее се пореден път младежът - Щото, ако да речем при всички живи животни на земята информацията им се пази в Д(е)(е)НК(а). То само и единствено при ретровирусите тя е съхранена в Р(е)(е)НК(а) – явно съвсем умишлено сричкува по този начин съкращения внука на Трайчо, след което му намигва.
- Не ги знам язе никак си тез двете моми - реагира на момента дядо му.
- Кои моми бе дядо? – сякаш се стряска от репликата на дядо си младежът даже го поглежда учудено.
- Ами там де сега ми ги споменуваш! Ни Денка я знам ни Ренка - клати глава Набора - Но другото май започнах да разбирам Казваш ‘начи таа гад мръсна няма ни мъдури със семе… Ни пък и са намират женски чарколяци с яйца там зад пъпа - така ли?
- Нещо такова да! Точно и поради тая му сложна особеност ние няма, как да си изградим колективен имунитет срещу него. И до сега срещу такъв тип гадинка лекарство няма. Но това май в началото уж умните глави го пропуснаха.
- Ами то нали казват, че при този грип го имало този мунитет, за който говори оня Мъдърков? – намесвам се аз.
- И го има, и го няма – отвръща младежът.
- Ка’ па така и имането, и немането, и двете да ги бъде?
- Ами така е защото по принцип срещу, който и да е грип защита има, но тя е временна. А е така защото трайна – няма!
- Е ка’ така де?!
- Ми така! Я помислете старчета готини, ако можехме да си изграждаме пожизнен индивидуален имунитет срещу грипа, защо тогава на следващата година пак боледуваме от него? И с тая болест пак е така!
- Ми чи от де да знам? – вдига рамене Трайчо – Що мен гледаш бре Евлоги?
- Ми чи ка’ да го знаем бре Трайчо…
- И ха речи го ти де Евлоги!
- Може би не знаем що’ сме кухи кратуни бре Наборе – влизам в положението на момчето аз – А я кажи Младеж - кажи да та чуем ти като по-умен к’во ше ни речеш по въпорсина.
- Ще кажа, че това се случва защото Вирусът много бързо се променя. И така като стане… То за пра, пра, пра внука му твоето, неговото или моето тяло няма памет. Не го разпознава…
- Ааа… Това последното май го не разбрах! – коколя се аз – Ти Наборе ко ша каиш? Удена ли нещо от реченото от таз’ младата компетенция или не?!
- Не на съвсем! Ма то за туй азе ша си питам!
- Питай си! – насърчава го внукът му.
- Малък! Я поясни тук на назе дядковците, за какво всъщност ни говориш!?
- Оффф! Как да ви го обясня я?! Примерно ако три години идва все една и съща инкасаторка нея ще я познаваш - нали?
- Е да, да! – клати глава Трайчо.
- Ооо и още как! Особено па ако е по така уба’ичка… - хиля се и аз и почуквам бастуна на Трайчо.
- Стига са зевзечи бе Наборе! – просъсква ми Трайчо.
- Добре дядо, а ако инкасаторките ги сменят на шест месеца, то първия път като видиш новата непознатата инкасаторка - няма да е така – нали?
- Е да!
- Ами така е и с вируса. Около след пет шест месеца той почти изцяло си сменя „генетичната физиономия”, затова и нашата защитна система от антитела вече не го разпознава. А ако се върнем на инкасаторката, то дори и да не я знаеш по име и по физиономия по друго, как ще я познаеш?
- Защо как ще я позная!
- Как ще различиш, че тази жена пред врата ти не е ни фризьорка ни пощальонка?
- Еее ми да! Още не съм ча па толкоз изкуфел. Като и вида чантата и тефтеря… Или пъъък… Онава сега новото де му пиполи тама по екрана… Иии… Веднагически ша са светна и ша си а познаа!
- Да де! Ама при този вирус сега дори това не важи.
- И що де!?
- Щото той този вирус много бързо се разпространява. И ти си изграждаш имунитет, но той толкова бързо се променя, че след два месеца пак може да се разболееш. Реинфекция се нарича.
- Хубу де! Разбрах! Чвръста гадина ша да доде тоз’ Ковид – клатя в съгласие глава аз - А защо тогава по телевизията оня ми ти доцентин ли е моцентин ли е – Мъдъров де… Той що все говори за стада, а още и монитети.
- Мангъров бе Наборе какъв ти Мъдъров!
- Тихо ти там Наборе сега! – махвам аз с ръка към съседа и поглеждам младежа - Кажи момко!
- Нали вече обясних – пак се включва внука на Трайчо - Защото доцентът бърка кихането и кашлянето от Ковид 19 със симптоматиката на простия грип. Пък то не е така.
- И що де!? – възробтавам аз понеже усещам, как моята мунитетна позиция в спора ми с Трайчо отива към бита карта.
- Защото той е от групата на Ретровирусите. А това, което причиняват като болест някой от събратята на въпросният Ковид 19 са СПИН и Хепатит Ц. И те нямат нищо общо с обикновения грип. Който пък от своя страна си е точно ДНК вирус. Защото – да! И при СПИН пак може да умреш от настинка, ама причината за смъртта всъщност не е самата настинка или пневмонията, а е в огромния срива на имунната система.
- И к’во от туй?
- Ами туй, че за тези болести като СПИН и Хепатит Ц няма данни, някой за сега по света да си е изградил индивидуален имунитет. Още по-малко пък има информация някоя човешка общност да е достигнала фазата на колективен имунитет срещу СИПН. Нито пък да има лекарства за СПИН. Е! Има едно за Хепатит Ц, ама то е зверски скъпо.
- И какво?! Казваш умиргане има - изръгване няма!?
- Ами не е така.
- Ми ка ша да са тогава нещата, че ‘а са отървем от таа напаст рогата?
- Ами няма да е лесно! Ама напаст, напаст, но и тя като всичко друго си има начало и край.
- Как?! Как!? – пита с нескрит интерес Трайчо
- Все едно, че тази година и е била година пик. Или се е размножила прекалено много...
- Е как ча па толкоз много?!
- Що как бе Наборе! – включвам се на къси вълни отново и аз – Не помниш ли ония годин’ де ни врълетяя ония скакалци… И де опоскаa всичко що бе листенце по село.
- Помня ка’ да не помня!
- Да де! Ма това беше само два пъти през три години и после взе, че скокльовците ги нема никакви.
- Точно тъй. Или може и да си ги има ама са много малко. Че и с тази болест така. Ама тогава като са вилнели скакалците предполагам не сте са разхождали по къра.
- Е не, не! Дома си седооме. Щото то напаст като напаст. Ни в мрежа да я ловнеш, ни с пушка да я гръмиш. Чекаш на завет от него и така дорде да отмине! И толкоз.
- Ами - ето! Значи и сега е пак така и с Ковид! Важното е най-образно казано да не му се моткаме пред очите. И още да се скрием по къщите докато отмине.
- Хм! Виж ти! Виж ти! Те и по телевидението все това повтаргат. Дома да си седим! – чеша се по главата аз и пак питам - А я кажи младеж! Някой от говорителите думат макър и под сурдинка, че таа напаст не била точно от гората фаната. Амиии… Била още нещо като нарочно правена от некой си злодеятел. И те така е пусната пак нарочно, че после някой си да спечели пари от знахарстването по този му пуст микроб .
- Амииии… Май, май съвсем точно не се знае… Как стоят нещата към момента! Но в някой от по особените сайтове и групи в нета пише, че не е изключено не точно хора, а някаква висша форма на интелект да е спомогнала за това вирусът да премине от животно на човек.
- Ахааа… Аааа… Т’ва то за Висшото на интелекта дето го споменуваш… Тооо… Негоо…. Както като за Чумата-Дявол ли го имаш предвид? Илиии… Както като за Божинката-Ангел ни го говориш, че е то това?
- Ами не знам! Те в тази група в която съм аз не са много, много вярващи… Амааа… Ако на вас бастунджиите ви е по-лесно така да ма разберете като за Божинка-Ангел - нека така да е! Но докато четох писанията там, ако трябва да съм честен на мен ми стана много смешно…
- Че какво пък му смешното я? – чуди се Набора на внука си.
- Защото този Висш интелект много ми заприлича на вас готини ми бастунчета - ама и плюс още дядо Минчо. Ония дето живее от другата страна на улицата.
- Тъй ли!? Че от де па на де, точно на назе да ти е замязал тоз разум небесен бре младеж?
- Ами знам ли я!? Така ми се стори – усмихва се лукаво момъкът.
- Ама наистина толкоз на чумави ли ти се видим? Или па може би искаш да речеш че къде на толкоз умни ти удараме - а?! – подкача го дядо му и после ми смигва заговорнически – Ти сега мазниш ли ни се или на хулиш - а малък!?
- Не бе дядо защо на чума да приличате!? Амаа… И за ум няма да ви говоря! Нооо… Амии… Виж друготооо… То си е много вярно…
- Кое то другото? – пак се наежва Набора.
- Амии… Искам да кажа, как опит поне имате много! Щото нали много сте живели и много сте видели.
- Какво само ми амикакаш – въси вежди Трайчо – Я си кажи тука, като за последно на хора с ум в кратуна ли ти мязаме или на чумави глупондери!
- Не бе дядо! Съвсем друго исках да кажа…
- Така де! Точно за онова какво е то другото и азе питам де? Я давай тук пояснение!
- Сетих се как на времето като бяхме малки и ако се сбиехме на улицата, някой от вас тримата излизаше. Удряше ни по един плескун зад врата. Викваше на другите деца на бабите или дядовците. После всички ни прибирахте. И всеки път особено пък и щом имаше кръв в боя по три дена не ни пускахте да излизахме на улицата. Че в таз ситуация с карантината на Ковид 19 ей на - пак много на това ми заприлича.
- Я се запри с това посукване и изплюй най на сетне камичето - кое то това и другото?
- Ми ей на! В Либия, Сирия, Афганистан хората се избиха. И няма и няма свършек оназ войната там. Та явно на Висшия Разум му писна да ни гледа, как хората са трепем един друг и реши да сложи край на кръвопролитието.
- Значи казваш повече на намеса на Божинката-Ангел удара работата!?
- Ами май да!
- Добре! И щом е да, как тогава ще да го обясниш това на нас старчоците?
- Защо как?! Никак даже не е трудно. Ето вижте! На най-отговорните за войните държави Той им изпрати най-много смърт. И още за наказание и за да се кротнем намери начин, как всичките да ни прибере по къщите.
- Даааа! Младееж! Ша да знаеш това последното с боя и с прибирането по дома най ми ‘ареса! – кимам с глава аз.
- Да, да Наборе! И га че ли право казва ‘лапето, как на най-отговорните и на най-алчните държави Дявола им прати най-много смърт. Ама то вярно, че там нали рекоха, как около Сирия май газ имало!
- Да така е! А в Либия петрол. Пък в Афганистан се пада деветдесет процента от световното производство на маковото семе, от което се прави най-силната дрога.
- Ха така! Те ти на! Значи момко искаш да речеш дето хитрата и алчна сврака хлътна в карантината с двата крака. Или казваш може па клетвите на почернените души от ония изстрадалите народи де ни ги изброи са хванали прокоба – а?!
- Да дядо! Може би така стана! И прокобата от мъката на страдалците от Сирия, Либия и Афганистан коронясаха със смърт и мъка най-силните икономики в света! Е Великобритания! Е САЩ! Е Франция! Е Италия!
- Ми то си е така от ка’ Свят светува. Ако посееш бомби, куршуми или смърт няма ка’ да пожънеш цветя, усмивки и либов! А я кажи Младеж нещо по твоите букварчета там на компютъра пише ли що тъй са случава, че все по-така презрелички души като моята и на дядо ти напада и праща към Отвъдното тая гад.
- Писа някой нещо в една от групите - да!
- И к’во то?
- Писа, че на определено време по земята има такива болести покосяващи старите хора защото Онова, което стояло зад или над вируса изсмуквало спомените и опита, който са натрупали в душите на възрастните по време на земния си път.
- Виж ти, виж ти - каква гад. От преживелиците човешки библиотека ша сторва. И що го прай па т’ва?
- Ами едното дето го пише, е че искал да съхрани събраната информация от човешкия опит и да я пренесе на сигурно място.
- Аааа! Я гле’й ти! Е че де го то това место?!
- Ами или някъде в дълбините на земните недра или някъде в космоса.
- Бааа… Ти да видиш! И па от к’ъв зор бе младеж ша да му е туй хранилище за спомени човешки на тоа мозък вишистки?
- Е как! Нали виждаш напоследък сме все на ръба на война…
- Да де - ама и к’во от туй?
- Ми ако примерно почнем да се трепим с ядените и водородните ракети и после не може да се спрем – а? И после вземем, че се изтребим до крак - а?! Или пък другото! Примерно ни удари метеорит и да измрем като динозаврите… После този Висш разум ще намери начин, как тази събраната информация да я даде на някоя преродена цивилизация, че да ? е по-лесно пак да стане най-умното същество на мястото където ще живее.
- Ахааа… Казваш ‘се едно тоз’ големия ум ша ни пази снимките от спомените… Така ка’ ние си вардим старите фотоси от младини… Тъй ли това да значи?
- Горе долу – да! Пък другото като вариант, което е като идея е че това, което стои зад вируса всмуква ония души или оная част от душите къде има най-много информация.
- Така де! Те т’ва веч’ го разбрах. Красиви спомени краде гадината. Ама за какво е онова другото, за което говореше преди манкучко?
- Ами другото като версияяя…. Вижте там вече е малко по-грозно и неприятно. Някой твърдят, че това което всъщност движи пандемията напада старите хора защото по принцип всяка една информация е вид енергия. Както и обратно - всеки вид енергията е информация. Или с две думи казано опитът и знания от преживяното при старите хора е такъв вид енергия, която много се му услажда на това гадното нещо. Знам ли може би му е по-така калорично.
- Ахааа… Понеже вие недорасляците сте млади и зелени и не сте му интересни?!
- Ами да! Може би при нас няма достатъчно информационна енергия която, да го съблазнява. Нали за това океанолозите казват, че белите акули предпочитали тюлени и пингвини защото те имали повече мастна тъкан. А нас хората ни нападали ей така за разнообразие.
- Яснооо! Казваш значи Младеж нашето старило и патило се явява точно блажничкото, което Ония ми ти Висш разум харесва да си похапва – а? – питам на свой ред заинтригуван от въпросната теория.
- Нещо такова дядо Евлоги!
- Еее видо ли Трайчо к’ви ги знае унукята ти - а?
- Видох! Ма то щото можа па на мен да се е метнал за това умното – пърчи рамене Набора.
- Тъй, тъй - ша да доде! Умен кат’деда си и харен кат’ баба си! А виж едно друго искам да та питам младеж. Ти нали там с компютри си наясно?!
- Да!
- А това чудо можеш ли да ми го нарисуваш как изглежда според теб, ако требе да го видиш като някакво животно. Ама не ония топчици с рогцата де ги показват по телевидението. Виж там го докарай нещо от ония животне де ние с деда ти познаваме. Щот’ нали каза, как било такова некакво мешано. Де е ни е риба ни е рак.
- Ще опитам!
- Айде моля та. Че аз така на думички трудно та разбирам. Ама ако го вида на картинка ще ми е по-понятно
- Добре! Утре ще ти го донеса у дома.
- Добре младеж. Много ще съм ти благодарен. Кило руйно вино ша ти дам! Па че и къде нещо сухичко за мезене ша добава…
Че така де.
Голяма раздумка се получи докато нереза мандръсаше Марцуця. Па то момчето си ни е сериозно. И ей на к’ва и картинка ми донесе!
Че като го гледам тоз дзвер и си мисляяя:
„ То га че ли наистина т’ва животно много страшно ми идва. Ама па и освен че е е страшновато и на нищо не мяза. Е да! Малко от къде от зад на плъхок удара, ама не и на прилеп… Щото па няма ник’ви крила. Та и за туй мен ми не иде да го приближа като гледка, ни на орел-птица, ни на оса-пчелица. Само т’ва де рекоф, че тялото у задницата на паткан бие, па човката из отпред е на креслив орел!”
Ма пък изотдруга си стрна т’ва фото ми помогна чако, че съм дядка, къде малко по-така да разбра, какво е те т’ва дет’ толкоз ‘ора затри по света… И ей го на уж нищо и никакво малко и просто микробче па всите ни постави пред него си на колена.
ПП: Колажа по който е написан разказа ще го публикувам след като приключат гласуванията.
© Ригит Todos los derechos reservados