Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави всъщност. Бяха здрави, озарени от руменината на бузите си, която беше по-свежа и от бриза. И какво по-красиво наистина можеше да има от двама млади и влюбени души, седящи на пейка в парка и опияняващи се от разцвета на силите си и от магията на красотата си?
- Хареса ли ти филма? – попита той.
- Разбира се – отвърна тя. – Какво по-хубаво от това да изгледаш романтичен филм в киното, обвита в прегръдката на любимия си?
Той се усмихна, а след това взе в ръка прекрасното цвете, което й беше подарил. После нежно помилва любимата си по бузата с него.
- Две прекрасни цветя! – промълви той, опиянен от топлината, силата и жаждата си за живот, каквито не бе изпитвал никога досега. – Красива си – проше ...