*          *          *

Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговата възраст. Но въпреки външността си се държеше като типична 19-годишна лигла. Родителите ù бяха сред най-богатите в околността и малкото им момиченце получаваше всичко, което поискаше.

Разбира се, родителите на Конър, уважаваните от всички Присила и Дениъл Питърсън, искаха да слеят парите си с тези на семейството на Татяна. Конър също имаше всичко, което поискаше. Той отлично знаеше, че жените, с които излизаше, са с него и заради сметката му в банката. Но Конър не се обиждаше изобщо, дори напротив – доставяше ми удоволствие да го заобикалят толкова красиви жени.

Телефонът отново иззвъня, но този път беше съобщение. Отново Татяна. Предположи, че ще иска да излизат вечерта. Но това, което прочете, го изненада. Тя пишеше, че се разделят, защото не иска да угажда на прищевки на родителите си. Казваше още, че и без друго нищо нямало да излезе.

Изоставен. За първи път, откакто беше на 19, беше зарязан. И изведнъж спомените за първата му връзка го връхлетяха.

Беше първата му... единствената му любов. Сара, така се казваше тя, Сара Джеймсън. Беше мажоретка в училището, където и двамата учеха. Конър беше капитан на баскетболния отбор. И двамата бяха най-популярните в гимназията. Сара беше хубава – руса дълга коса, големи сини очи, висока, слаба, типичната „кукла Барби”. Бяха заедно цели две години. Тогава беше наивен и кроеше планове за бъдещето им. В деня, в който ù предложи брак, тя го остави. Отхвърли любовта и сърцето му. Тогава му каза, че през последните месеци едвам го издържала и че си е намерила друг.

От този момент нататък Конър се преобрази. След като завърши, се отдаде на купони, пиене и много жени. Почти всяка вечер беше с различно момиче до себе си. И никога не позволи на никоя да достигне до сърцето му. Откакто Сара Джеймсън го заряза, не бе изпитвал чувство, по-силно от симпатия и физическо привличане.

Отърси се от всички тези мисли и погледна към часовника. Изруга и се удари по челото. Минаваше два и трябваше да прибере племенничките си от училище. Сестра му Анна го беше помолила, защото имаше интервю за работа в голяма фирма. След развода ù никак не ù беше лесно и Конър ù предложи да я отмени поне в това задължение.

Взе набързо душ, облече се и изхвърча навън. Беше планирал как да забавлява племенничките си, докато майка им приключи.

Пристигна дори по-рано и зачака звънеца. Облегна се на капака на последната си придобивка – Мерцедес. Беше любимата му марка, макар да имаше и Ферари, Порше и БМВ.

Чу звънеца и децата започнаха да излизат. Докато търсеше с поглед за Ашли и Стейси, забеляза млада жена.

- Деца, внимавайте! Не се бутайте! – викаше тя.

- Довиждане, госпожице Бърк! – каза едно момченце.

Конър се запъти към нея. Усмихна ù се и белите му зъби заблестяха.

- Как се справяте с всички хлапета? Аз с две не мога да се оправя! – каза ù.

- С много обич и внимание, разбира се. – отвърна тя студено, без дори да го поглежда. Усмихваше се нежно и помахваше на децата.

Това му даде възможност да я огледа. Беше висока и слаба за ръста си. Тялото ù беше като на модел и Конър се запита защо е станала учителка, след като разполага с такива прелести. Продължи нагоре по тялото ù и всеки сантиметър от него му харесваше. Кожата ù беше мургава и той си представи колко е мека на допир. Имаше дълга и тънка шия. Косата ù беше вързана на опашка, но няколко непокорни кичура бяха успели да се освободят. С мъка потисна желанието си да си поиграе с някой от тях. Устните ù бяха извити в разкошна усмивка, която разкриваше белите ù зъби. Носът ù беше правилен и му се прииска да целуне върха му. Стигна до очите ù. Бяха зелени и го пронизваха.

- Желаете ли нещо? – попита го тя ледено. Нямаше и следа от усмихнатата и приветлива млада жена.

Конър не потисна усмивката си.

- Вие как мислите? – смигна ù и забеляза как в очите ù проблеснаха гневни пламъчета и едва не избухна в смях. – Дошъл съм да взема племенничките си. Между другото, казвам се Конър. Конър Питърсън.

Очите ù се разшириха от изненада. Дениъл Питърсън, бащата на нахалника пред нея, беше основния спонсор на училището.

- Приятно ми е да се запознаем, господин Питърсън. – каза тя. – Ако може да попитам, как се казват племенничките ви?

- Ашли и Стейси Слейтър.

- Ашли и Стейси? – замисли се тя за миг. – Ще излязат след малко.

- Мислили ли сте да станете модел? – попита той без заобикалки.

- Всъщност била съм, но това не е ваша работа!

- Не е, но не мога да не отбележа, че сте изключително красива.

Но преди да успее да му отвърне, две прекрасни момиченца изскочиха от сградата и се хвърлиха на Конър.

- А! Ето ги и моите прекрасни момичета! – каза Конър смеейки се и ги целуна звучно. – Имам планове за това как да си изкараме страхотно! Летели ли сте досега със самолет?

И двете момичета ахнаха, спогледаха се и започнаха да пищят и подскачат от възторг. И се затичаха към колата на чичо си. Това даде възможност на мъжа да се обърне към младата жена до него.

А тя беше като вцепенена. Все още беше в шок от това, че разбра кой всъщност даваше парите за поддръжката на училището. А именно бащата на най-безсрамния, надут и същевременно най-привлекателния мъж, който бе виждала досега. Инстинктите ù ù подсказваха, че трябва да стои далеч от този мъж. Но някакво непознато чувство я караше да потръпва само от факта, че е до нея.

Изтръгна я от мислите ù, като сложи ръка на рамото ù и тя подскочи. Но бързо се окопити. Не биваше по никакъв начин да му показва колко слаба се чувства.

- Не са ли прекрасни? – попита я той сияещ.

- Да. Прекрасни са. – каза тя гледайки го и бавно се обърна в посока колата на мъжа до нея.

- Хайде, чичо Конър! Да тръгваме! – провикнаха се момичетата хорово.

- Добре, добре! Идвам! – извика той и се обърна към учителката. -  Е, госпожице...

- Бърк. Кърстин Бърк.

- А, да... – провлачи той. – Пише го на значката ви. – посочвайки с поглед значката. – Не се сетих да прочета. – Е, Кърстин, до нови срещи. – и я притисна в прегръдката си, сетне хвана лицето ù и я целуна.

Първоначалната изненада и съпротива беше очаквал, но не и това, което се случи. Тя се остави да я целува така, както никой не го беше правил досега. Конър усети как цялата омеква и се предава и това замъгли съзнанието му. Не подозираше, че съществуват толкова сладки устни, колкото бяха тези на Кърстин.

Когато се отдръпна от нея, Конър не знаеше къде се намира, нито колко време е продължила целувката. И двамата бяха останали без дъх. И точно когато най-малко го очакваше, тя му зашлеви шамар.