Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я теглеше натам...
Какво беше това? Никой не знаеше! До един ден...
* * *
Моника беше още малка, когато почина сестра й. Тя не осъзнаваше колко голяма загуба преживяваха родителите й, но и тя страдаше по свой собствен начин. Мони обичаше много Ребека, по- голямата си сестра. Често спомени изплуваха в съзнанието й ,спомени, когато тя и Ребека бяха заедно,прегърнати тичаха из голямата зеленчукова градина, а баба им строго ги хокаше:
-Ах вие малки палавници,пак вършеете из градината...
Моника си спомняше и в такива моменти очите й се наливаха с горчиви сълзи, сълзи по спомените, които тя не можеше да върне!
Дни преди да почине сестра й, Мони не спираше да плаче и плачейки искаше да заличи това чув ...