Беше 2122 година. Навън се стелеше задушлива мъгла с мирис на пластмаса и бензин.
Чу се боботенето на машините, а цялата руина, в която живееха се тресеше.
Те идваха!!!
Прегърна главите на дечицата си и започна да ги пощи от щъкащите въшки.
Приведен влезе канът с бръсната глава и се чу мощният му глас.
- Вземи да ги подстрижеш тия нехранимайковци. Язък, че са покръстени българи. В главите им повече паразити, отколкото мисли.
Изведнъж нещо изсвистя и огромният мъж се свлече на земята. Върху бялата му риза започна да пълзи кърваво петно. Станка изпищя и се хвърли върху него. Децата гледаха уплашено. Милинка прошепна.
- Мамо, защо плачеш? Той не е толкова мръсен. Просто е малко червен.
Ризата му бе топла и твърда.
Пред къщата един мъж с дълга прошарена коса и дъъълга бяла брада, копаеше за корени с големия нож останал от далечен прадядо хайдутин. По ръцете и пръстите му блестяха всякакви накити, а на ушите му висяха платинени обици почти 30 сантиметра. До него прикрит под противорадиацион ...