В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…

хххх

Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не птици. Толкова големи птици Юрген не бе виждал никъде по трийсетината планети, където го захвърляше необходимостта да избере бъдещото си жилище.

Дааа… Трийсетина предложения, отфвърлени от него, докато накрая не си хареса Юлиания – планета, най-близка до изискванията му за сигурност, перспективи за живот, красота…

Ето го бъдещето за него и семейството му. Спокойна планета, мирен живот, производство на продукти, печеливш бизнес с нужните му търговски фирми, никакви банки… Никакви! Никакви заробвания за години, че и десетилетия с кредити, никакво късане на живо месо във вид на лихви…

И светъл живот за потомствата – синове, внуци, правнуци…

За момент се върна назад в двугодишното си пътуване из предлаганите земи. Планети с прекрасни възможности, но заселени с отровни паяци, планети с богата почва и чист въздух, но обсипани от месоядни дървета и кръвосмучещи треви, планети, където бушуваха войни между канибалски племена…

И накрая – Юлиания. Планета с огромен океан, един материк, никакви вулкани, тихи ветрове, богати почви, хищници в рамките на търпимото. Особено върху Големия остров до континента, където не се въдеха никакви месоядни, отровни, агресивни животни или растения. Като че специално подбрана за заселване благодатна земя…

А тези птици… Или…

Юрген грабна далекогледа. Какви птици… Каква благодатна земя…

Дракони…

Грамадни, със страшни глави, зъбати устища, разперили още в полета си страшни нокти, изписващи странни знаци с големите опашки, завършващи с топузи…

Ами сега?

Не беше ги забелязал при огледа – колкото и обстоен да беше той. Седмица изучава острова, още десетина дни летяха над континента с представителя на фирмата…

И никакви опасности, никакви рискове за тихата му и спокойна душа…

Не спомена нито дума за подобни същества и мистър Крок – вицепрезидент на „Щастлива вселена“. Професионалист, сам облагородил четири планети, където беше оставил да живеят щастливо и спокойно трите му семейства /четвъртата планета пазеше за лично ползване – ако жените му случайно надушат предвидливото  подсигуряване на щастие/.

А сега – дракони…

И той е въоръжен само с малокалибрена старинна пушка! Понеже сметна, че няма смисъл да се въоръжава и претоварва кораба с кръвопролитно оръжия. Колко по за предпочитане беше да сложи още някой чувал със семена и пакет с кафе. Тъй като на тази планета…

Но нямаше време за обмисляне. Драконите явно го забелязаха, завъртяха хоро над хълма и обърнаха глави насам…

Ами сега?

- Искате ли пушка, модел „Драконоубиец“? – чу зад себе си нечий глас.

В тази ситуация нямаше време да се пита кой е тоя, защо е тук, как е кацнал без да е видят има ли право да присъства върху частната планетарна собственост.

Юрген се полуизвъртя и протегна ръка:

- Давай…

С четвърт поглед зърна среден на ръст, облечен в костюм, че и с вратовръзка, с вид на стандартен клерк немлад мъж. Най-важното – в ръцете си държеше „Драконоубиец“, познато на Юрген оръжие - ще от планетата Лалелия – мощен разпердушител на дракони…

- Разбира се – каза оня – Но,естествено, наясно сте, че в нашата пазарна демокрация всичко струва пари. И…

- Колко? – изрева Юрген – неоткъсващ поглед от приближаващите се чудовища…

- Двеста стандарта…

- Плащам! Давай…

Оня му подаде оръжието и се отдръпна. Юрген се прицели и натисна спусъка.

„Драконоубиецът“ е солидно оръжие, но единият от плюсовете му е почти безшумната стрелба… Пук… Пук…

И отгоре се заизсипва кратък дъжд от кръв, мръвки, кожа, черва…

Уф…

Юрген се завъртя и се вгледа в сбеседника си. Този път по-внимателно. Но, все пак – не откъсвайки поглед от панорамата.

Всичко беше спокойно, двете слънца грееха, облаците спокойно се разхождаха по небето, някъде се чуваха гласове на птички, дребни животинки подтичваха по тревата, заобикаляйки изсипалите се отгоре чаркове на драконите.

Нито едно не захапа, даже не помириса остатъците. Значи – вегетарианци.

Тогава? Отде се взеха тия… Дракони, какво друго…

- Има няколко гнезда горе в планините – посочи оня с оръжието…

После се сепна и каза учтиво:

- Забравих… Колен, космически комивояжер, представител на „Вселенска демокрация – търговия с всичко необходимо, ООД“, част от концерна „Космическо бъдеще“…

Юрген пак го огледа. Ми… Нищо особено. Комивояжер. Безличен, сливащ се с околната среда – независимо дали е трева, гора, вода, улица… Но – космически. Тоест, пришълец на планетата му. На неговата планета…

- Имам разрешително за пребиваване по всички обекти във Вселената – усети подтекста на погледа оня – Право на посещение, на общуване, на търговска дейност… В случая минах явно навреме… Сър?

Юрген се сепна. Ах, да – двеста стандарта…

-- Хм… - рече той, смутолевяйки объркването си – Виждате ли, мистър Колин, аз дойдох да колонизирам тази планета за бъдещето на семейството ми. Ей там е разтоврен багажът от първия кораб – инструменти, семена, технически средства, сглобяеми сгради, прибори и принадлежности… След 72 часа очаквам втория кораб, с който ще пристигне бъдещата ми съпруга. Лично я избрах по каталога на „Вашето щастливо семейство“.

- Радвам се за вас, мистър Юрген…

- Знаете името ми?

- Разбира се. Аз съм дипломиран и сертифициран космически комивояжер. Не се появяваме току.така, наслуки. Зная всичко за вас. Например, вложили сте цялото си състояние в подготовката за колонизацията на Юлиания и сега в банковия ви влог няма нито един стандарт… Пък и защо са ви пари тук, където все още не е инсталиран и един банкомат. А няма и съответната организация…

- Но…

- Разбира се, банка ще се появи. Обаче, най-напред трябва да се засели планетата. Което изисква известен период от време. Поне като начало да се появят децата ви. А с децата идват нуждите – най-вече от парични средства…

- Тогава сте наясно – въздъхна Юрген, не откъсвайки очи от небето – че ви обещах двеста стандарта просто така, в бързината. Все пак, трябваше да се действа - драконите идваха и…

Колин се усмихна с широката, патентована за бизнеса му, усмивка. Дружески го хвана за ръката и я раздруса.

-- Мистър Юрген, все още се питам – защо не се интересувате как и с каква цел се появих точно навреме…

Юрген най-после откъсна поглед от небето. Наистина, откъде и защо, по дяволите, на незаселената планета – при това вече частна собственост, се е появил човек? При това с готов „Драконоубиец“ в ръка?

-Вашите двеста стандарта, мистър Юрген, вече са записани в кредитната ви сметка. Откриваме я на всеки колонист, с минимална лихва и широк времеви диапазон за изплащане…

Юрген въздъхна. Кредит… Но с какво да го изплаща? Всичко в бъдещето му, касаещо финансите, беше планирано. По-скоро – включено в перспективите като невъзможно, несъстоятелно и непредвидено. Какви кредити? Очакваше го труд, труд и труд. Затова си избра от каталога здрава, висока, широка в раменете, с яки ръчища жена, в чието досие беше изрично отбелязано, че е спортувала тласкане на гюлле и свободна борба. Плюс добри класации в смесени състезания за двата пола…

- Кредитът ви, мистър Юрген, вече тече. Засега с нулева лихва. Тя ще се появи след петия кредит…

- Но аз нямам никакви пари – въздъхна Юрген – И на планетата няма…

- Не е точно така – възрази Колин с широкоформатната класическа усмивка на комивояжера – На планетата има хубава земя. А вие сте специалист по отглеждането на земеделски култури. Съпругата ви е трикратна шампионка по гюлле и копие, освен това и двамата имате разряди по стрелба. А това е полезно на планета, където живеят много животни с ценна кожа, при това неагресивни и все още несвикнали с хората… Да включим риболовните ви умения и Големия океан. Както и техническите ви познания, позволяващи да откриете космодрум с ремонтна работилница… Освен това…

- Добре, добре – вдигна глава Юрген – Разбирам… Договор ще подписваме ли?

Колин се засмя.

. Моят органайзер автоматично записа първия ни разговор, който по законите на Космическото право, е вече регистриран като редовен…

- И все пак – каза Юрген – тия двеста стандарта…

- Триста, уважаеми. Триста…

Юрген се ужаси. Още не е разопаковал багажа, а вече е длъжник…

- Триста? Защо?

- Все пак, в сметката влиза и цената на двата изкуствени апарата, маскирани като дракони. Нали трябваше да започнем отнякъде…

- Но аз… Кога ще изплатя всичко това… И бъдещите заеми…

Мистър Колин се усмихна.

- Бъдещето е ваше. Споменах ли, че кредитирането обхваща цялото семейство? Така че – теглете кредити, харчете ползотворно, развивайте бизнеса си. И не се безспокойте – ще плащат внуците и правнуците ви…

П.П. Рецензия на братовчеда: „ И защо смяташ, че е фантастика?“…