Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето сега носиш изсъхнало листо от къпина, борови иглички и нещо още, не виждам какво.
- Е, е, ей, някой върви по пътеката. Може и да не ни мисли доброто, нали? - казал Ежко и се свил на кълбо. Костенурката се прибрала в къщичката си и навреме се прибрала, защото по пътечката вървяла лисицата. Когато дошла до тях, само ги подритнала леко и продължила пътя си. Знаела, че не може да им направи нищо. Че те са защитени.
Дете, затова костенурката си носи винаги къщичката, а таралежът - своите бодли.
© Харита Колева Todos los derechos reservados
В алчния свят всеки се нуждае от свое си убежище,местенце,където ще се чувства сигурен,ще може да мечтае...