Не ми се слизаше по стълбите. Но и не ми се скачаше направо в хола. Затова направих компромис – изпързалях се по перилата. Бързо, леко, забавно. И, разбира се – абсолютно безопасно. Няма как да се претрепя, та дори да улуча с глава пода. Обяснението е лесно – като се започне от факта, че наричам тая част „глава“, за да ви е по-ясно…
В хола седеше само Джими и се наливаше с уиски. Пропаднал тип… А какъв беше – новичък, хубав, лъскав, привличащ окото. Харесвах го най-вече заради спомените от миналото. Но се чудех докога ще го търпя…
От трапезарията надникна Били и каза:
- Джимбо, намерих хубава безалкохолна бира. Искаш ли?
Оня едва не подскочи от дивана. Далеч, много далеч съм от биологическите му усещания, но и аз разбрах грешката на Били. Изглежда и той се усети, та изчезна обратно. Беше дошъл да вземе Джими за един ден – колкото да поработи в градината. И беше допуснал грешката да дойде без плик с бутилка. Но, от друга страна, логично – че какъв работник ще е Джими след две бутилки. А ...