КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на средния апартамент на първия етаж. Котката беше много красива, с дълъг косъм. Фактът, че търсеше контакт с хората, говореше, че е домашна котка. Може би е живяла в една от бутнатите къщи и собствениците й повече не я искаха. Не можеха, вероятно, да си позволят да я приберат в новия си апартамент. А вероятно, докато сме били в оборотните жилища, тя е била бездомна.
Учудвам се колко жестоки могат да бъдат децата. Тази красива котка беше с едно око. Независимо от това, много я харесвах. Не си спомням как, но ние станахме приятелки. Тя се умилкваше около добрите жени, а също и около мен. Не си спомням точно как стана, но тя започна да ми идва на гости, горе на шестия етаж. Когато се прибирах от раб ...