28 nov 2010, 11:17

Ковачът 

  Prosa » Relatos
1338 0 5
13 мин за четене
Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беше по-едър от връстниците си, но не се биеше с тях, даже когато го предизвикваха. Особено синът на съседите Мидхат, който винаги го дразнеше, за да го предизвика. Малкият дявол измисляше какво ли не, за да се подиграе с Марук. Той беше много по-силен от турчето, но не беше побойник. Вместо да се бие, предпочиташе да го избегва. Премълчаваше и го гледаше в очите, сякаш искаше да му каже „остави ме на мира, не си търси белята.”
Сега вече щеше да ходи на работа в ковачницата на баща си. Да учи занаят, край на детството и игрите с децата от махалата.
Тяхната махала Сурп Хач (Св. Кръст) беше в горния край на града. Оттук се откриваше цялото крайбрежие на Родосто. Пристанището, гемиите, рибарските ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крикор Асланян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??