Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми среща с него. Крачех с всички сили, а всяко мое издишване отдалеч приличаше на цигарен дим. Не след дълго го видях - седеше на отсрещната улица с ръце в джобовете, беше привидно измръзнал и ме чакаше… Затичах се и се хвърлих в обятията му. Прекарахме една страхотна вечер - влязохме в близкото кафене, поръчахме си топло мляко с какао и говорихме с часове. По едно време бръкнах в джоба си и извадих ключове.
- Странно, защо ли ключовете от колата на баща ми са в мен?
- Сигурно си ги взела по погрешка, ключодържателят им е същия като твоя. - говореше ми той, като не отделяше поглед от мен. Личеше си колко е влюбен. А аз дори и не подозирах колко важни за мен ще се окажат тези ключове в последстви ...