Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, детето в тоалетната.
А сериозно – говорим за какво ли не. За вируси, за лечение, за паника, за скок на цените и рухване на икономиката, за оцеляването след кризата…
И забравяме най-важното.
За нас. За хората. За човечеството.
Което се различава от животните и растенията по една черта. Тая, правеща ни сапиенси.
Печатници, книжарници, библиотеки – затворени. Художествени галерии – затворени. Театри, кина, музеи, опери, концертни зали /колкото са останали/ - затворени.
Това, което издига хората над биологичната маса – културата, е официално закрито. И хич не се вижда перспектива. А и да отменят блокадата – първата грижа на оцеляващите примати не е културата, а биологичното запазване на вида. Ядене ...