Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Някой бе откраднал усмивките им. Само децата бяха запазили своите, все още неразбиращи тревогите на времето. И там, някъде в тълпата, стоеше и тя. Бе увила замислено ръце около себе си, сякаш само те я задържаха на мястото й. Тъничко гласче я изкара от умисъла й. Малкото момченце се втурна покрай нея с весел смях, развявайки щастливо фенера си. Събралите се наоколо го проследиха с поглед за секунда, сякаш изненадани от усмивката му. И тя го направи. Замисли се откога не се бе усмихвала така. Май вече наистина не помнеше. Хората бавно минаваха покрай нея, избирайки си свое собствено местенце.
Ставаше все по-тъмно и още повече сенки се струпваха на вече умислените лица. Не бе забелязала мъжа, к ...