24 мин за четене
(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)
Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна сметка всеки има право на своите малки радости в живота... Мърморейки ядосано под носа си се запътих към вратата с ясното намерение да превърна в теменужка хлопащия безразсъдник, ако ме търсеше за нещо по - маловажно от края на света например. Когато отворих обаче, голяма част от яда ми се изпари – все пак не всеки ден виждаш толкова внушителна делегация пред кулата си. Изглеждаше така, сякаш цялото село се бе изсипало неканено, за да ме посети. В челните редици на събралите се забелязах кмета, шерифа и кръчмаря – тоест елитът на местния хайлайф бе тук. Подсмихнах се под мустак, понеже контрастът между думата „хайлайф” - ухаеща на скъп парфюм, отлежало „Бордо” и кубински пури, и гледката на облечената в груби селски одежди тълпа бе повече от комичен. За секунда обач ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse