- Ето приготвила съм ти за обяд, Пешо не се сърди на никого момчето ми, лятно време е, жътва както се казва, всеки бърза и иска да продаде продукцията си, като отплата за денонощния труд... Не се сърди на никого - говореше тихичко баба Марче и ме погали по лицето - Знам всеки има нужда от нежност, ние с Гочо почти я забравихме, но вие още сте млади... Тя Нуша, не беше такава, все мечтата й беше градът, да работи зад бюро, почивните дни на екскурзии, но се промени, прости й ...
Галеше лицето ми като в захлас, положила глава на гърдите ми.сякаш тя изкупуваше вина.
Качих се на наблюдателницата си, полегнах мързеливо загледан в маранята...
Погледнато реално баба Марче е много права, всеки иска отплата за положения труд, права е и булка Петровица, пари, пари, ама без тях нищо не може да се направи, ето искат Мерцедес, спрян пред къщата им,... всеки ще цъка и завижда.
Ами на Тошо Жигеря сина, дойде с ОПЕЛa, паркира я насред улицата, дето се казва, даже и с чергило не я завива да не гарее на ...