Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въздуха се носеше миризмата на цветя.
В тревата лежеше момиче с разпилени коси, разперени ръце и очи, вперени в луната. Бе облечена в рокля, която на някои места бе по-тъмна - мокра, защото се бе къпала в езерото на лунната светлина, а след това я бе навлякла върху мократа си кожа.
Момичето продължаваше да лежи, макар и вече затворило очите си, унесено от сладкия припев на щурците, изпълняващи някоя нова ария.
Незабелязано до нея се бе приближило друго лице. Младо момче, което пристъпваше тихо към лежащото създание, за да не предизвика уплаха. Застана до нея, загледан в нежното й лице, в извивките на тялото й, в млечнобялата й кожа, изпъкваща на светлината.
Залисан в това, той не забеляза, че щурчетата бяха спрели своята песен. Това накара момичето да отвори очи и да види сянката, надвесила се над нея. Тя искрещя тихо и се дръпна рязко настрани. Уплашена, тя изучаваше чертите на лицето му, очертани от светлината. Той бе вдигнал ръцете си, което трябваше да бъде успокойтелен жест, гледайки също толкова уплашено и стреснато.
Двамата се наблюдаваха дълго така, докато накрая момичето, изглежда разбрало, че той не е тук, за да вреди, седна на земята, без да го изпуска от поглед. Това успокои младежа, защото и той седна. Постепенно погледите им се избистряха, колкото повече луната минаваше на запад. Момичето прочете любовта и страха в очите на човека срещу нея. Той не искаше да я уплаши с още нещо, затова просто седеше мирно и я наблюдаваше. Всяко нейно движение, погледът и, който го изучаваше. Щеше му се да е в главата й в момента и да научи какво си мисли.
Междувременно тя отличаваше в него все повече детайли, намираше го за доста привлекателен, макар и не натрапчиво. Имаше красиви, изразителни очи, в които можеше да прочете всичко.
Луната се скри зад близките планини, а по хоризонта се показваха бледи розови облачета. Ставаше все по-светло, а времето минаваше толкова бързо. Изненадващо, момичето стана, усмихвайки се лукаво. Хвана ръката на момчето пред нея, доволна от изненаданото и уплашено изражение, което носеше. Отведе го до брега на езерото. Повърхността му бе гладка, тъмно синя. Тя свали роклята си и я захвърли настрана. След което погледна ужасеното му лице, усмихна се и стъпи сред водата. Направи няколко крачки и се плъзна по повърхността.
Момчето стоеше, невярващо, ужасено пред случващото се. Трябваше му близо минута-две да се осъзнае, след което свали ризата си и я последва…
(29.10.2007)
(за нещо загубено и неразбрано)