Пак тръгвам нанякъде... Някъде, където ще съм сам... с тъгата си и мисълта за теб...
Където мога да оставя тъгата да тече от очите ми тъй, както парещото уиски се стича към жадните ми устни... Където мога да си припомня всички наши красиви и не чак толкова моменти, сладки караници, нежни думи, дълги прегръдки и страстни целувки...
Докосвам те пак, макар и само в мислите си... Отпускам се в меката трева, а тя ми напомня на лекия гъдел от допира ти, слънцето - за усмивката ти... Откривам те навсякъде - дори в ручащия наблизо поток - бърз и студен, както минаваха последните ни дни заедно...
Дори цветето, което държа в ръцете си, носи част от теб - загадъчна, слънчева, красива, но плаха... Точно в този момент аз се откъсвам от всичко живо, от заобикалящия ме свят, от всичко земно... Времето спира за миг, а аз летя...
И изведнъж се спуска мрак... Студът, който бавно, но сигурно настъпва, ме връща на земята...
Осъзнавам, че тези моменти ще останат само красиви спомени... Единственото, което ми остава, е да се примиря със загубата ти, да се облека, да взема и уискито с мен и да напусна този райски кът, който беше и любимото ни място...
Надявам се ти също да идваш тук, макар и рядко, и да си спомняш всичко това с усмивка... Със същата усмивка, с която ме стопляше в студени дни...
Обичам те повече, отколкото някога ще обичам :)