Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслони. Изобщо не можех да предположа къде се намирахме. Местността бе покрита с гъста гора. Малката пътечка, която следвахме, бе почти незабележима. Не усетих как изведнъж дърветата се разредиха и пред очите ни се разкри малък палат, който много приличаше на рисунките от ,,Приказките на Шехерезада’’. На вратата за миг си помислих, че момичето, което стоеше, бе самата Шехерезада. Дългата ù черна коса се вееше от полъха на нощния ветрец. Синя копринена нощница покриваше тялото ù, което тепърва се превръщаше в женствено. Изглеждаше на около четиринадесет, или може би петнадесет години. Усмивката, изписана върху това неописуемо красиво лице, бе толкова лъчезарна с привлекателните ù трапчинки, че щас ...