Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки зад гърба си. Обърнах се, но не видях никой. Не се страхувах, но нещо ме накара да тръгна натам, откъдето се чуваха стъпките. Минах през дълъг коридор, който водеше към извито стълбище. Някъде отгоре се чу хлопване на врата. Замислих се на първото стъпало, но любопитството отвътре ме накара да продължа. Исках да поговоря със Самуил, а нямаше кой друг да се разхожда толкова свободно из къщата. На последното стъпало се спрях пред дървена врата, на която бяха гравирани два ангела, слели устните си във вечна целувка. Дръжката на вратата бе във формата на ключ, завъртях го и тя се отвори. Малка блещукаща светлина, идваща от дъното на стаята, хвърляше вълшебни сенки по стените. В стаята нямаше нико ...