Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, която трябваше да извърши... днес.
Някакъв чужденец, в няколко часа, на някой си площад. Помнеше само, че трябва да отмъкне малка кесия от зелено сукно. Санд изрично го беше предупредил да не я отваря, защото това също било според Кодекса. Нямаше описание на жертвата, наставникът му беше казал „ще го познаеш”.
Настъпи някакво камъче и изруга. Сети се, че обувката му все още е в Леа, но вече беше прекалено късно да се връща, за да си я прибере. Слугите вече трябваше да са на крак. Реши да се прибере и да поспи няколко часа, а след това да срещне Леа на пазара и да намери начин да си получи обувката обратно. Трябваше да обмисли и кражбата. Зачуди се колко ли е странен чужденецът, щом дори не му бя ...