Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите, агонията ми се увеличаваше. В ъгъла на стаята виждах сянка от миналото, която явно потъркваше ръце доволно, докато гледаше мъчението ми. Отново трябваше да прибягна към най-доброто лекарство – кафето.
Тик-так
Тик-так
Не знам как успях да закъснея след като бях буден през цялото време. Джеси всеки момент щеше да почука на входната врата, а аз дори не бях приготвил дрехи, с които да ида на първия си учебен ден. И ето че докато тичах из къщата, почукването дойде. Старото дърво трепереше под силната ръка на момичето. Не знам дали искаше да почука или да нахлуе, разбивайки вратата с ръце. Отворих вратата, прекъсвайки ударите по нея. От другата страна беше Джеси, но до нея стоеше момче. Най-веро ...