Таа заран съ събудиф по-различен. Нящо ми имъши, но ни моех дъ гу сфана от виднаш. Въртех съ у кревато като обран иврейн, чисаф съ тук-таме (дека мъ чешише и дека не). Мъ кат ми не пумогнъ, станаф. Отидоф у колидоръ и съ изпъчиф пред големото углидалу. Глядам съ и съ чуда кво ми имъ. Дъ съм погрознел, ни съм. Язе съм убаф мъж. Коги мина по улицъта, жините ми мяткат идни тъкива зъркели, чак мъ настръхват между ногити. Кво дъ ви каа, абе убавец. Мъ женен. И жинатъ Стойнъ знайе, щото съм аресван и мъ държи сирьозно. А забегнал у кривото, а с големио тиган у тиквъта. Оффф, утплеснъф са. Нящо мъ кара понекогъ дъ съм много отплеснът и бъбриф. Мислим си, дека мое дъ си отвора една кантора. Дъ идвът ора при мени и язе дъ им давъм акъл. Щото много мъ бивъ. Брех, макя му, това ще дъ йе. Наумнел съм. Досеги бех само убаф, сеги ша съм и умен. Ейй, ша съ гордей Стойна с мени.
Мъ, верно че ми и личи. Глей как ми йе настръфналъ косатъ. Гачи съм пипал тока. Бараф го язе нощес, ей... Онождаф Стойна. А она мойта жина йе като инерго. Коги съ сгорищи, искри и фъргат учити. Високу наприжение. Та глядъм у углидалуто и съ виждъм идин настръфнал. Оно мое и от онождънето дъ идва акъла. Щото тогивъ мене ми кипвъ кръвта и ми прай роса нъ мозъко. Сигур тогивъ наумневъм. Брей, брей кък съм зел дъ мислим! Ридовното таковъне кво прай.
- Стойнооо, яла ма! – викъм язе жинатъ – Ричи мъ, нещо видиш ли друго у мени?
- Кво дъ вида бе, Ваньо? Само дека онуй нящо ти йе надоле. Другото ти йе същото.
- Глей, глей друго. Не глей нящото. Оно ни мой се дъ щърка.
- Ми косатъ ти йе настръфнала. Що съ ни фчешиш? Като тарълеш си у тикватъ.
- Знайш ли що йе така, ма? Щото наумневъм. Ако не наумневъх щеши дъ ми падни косатъ. Ората кво викат: ” Празнъ къща покрив немъ”. Видиш ли, мойтъ къща йе пълна.
- Пълна она, глей от нуса ти преливъ вечи. Добре, че имъш мустаки, та дъ са спре, инак ща ти влей убратно през устатъ.
- Подигравъй са, мъ коги почнат дъ идвът ора за акъл, ша видиш ти. Нема цел живот се кмет дъ седа. Мое зъ доктур да изуча. От тиа дека акъл давът. Психятър ли, психлог ли беши. Мъ ша видиш коги почнат дъ ма търсат.
- Ша та търсат. И они съ тук у селу прости като теби. Они ни знаат купешки думи. Ти си напиши идна табела „Чалнат доктор”, тогива ша тъ разберат.
- Айде бегай, ни моеш дъ ма усетиш ти мени у акъла.
Отиде си жинатъ по нейни си женски рабути, а язе съ пъчиф като пуек пред углидалуто ощи пуловин час. Нескъ ша ида такъф настръфнал на рабута. Нека ората свиквът дъ ма глядът у тоа вид. И везиткъ ша си напраа.
„Ваньо Иваноф – кмет. Понекоги психятър, психлог. За по-прости ора, спецялис по акъла.”
Ша съ гордеат селените с мени. Айде дъ ода, чи ша напиче жегата. А у кметствуто имам клематик. Ша го напраа дъ ми дуа ладно и ша мисла, мисла...
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Поздрав!