„Моля ви, спрете да ме търсите! Имам важни дела и ме разсейвате!“
Тези думи той написа върху стар лист хартия. Възнамеряваше да го подпише и остави пред вратата на родителите си. Не можеше да им прати съобщение, тъй като нямаше мобилни данни, а за обаждане по телефона дори не искаше да помисля. „Нямам енергия! Ако се обадя, ще ме разпитват как съм и ще очакват да им обяснявам за себе си, а това на този етап е напълно недопустимо.“, мислеше си той, докато прегъваше листа на две. Планът беше да го пъхне под вратата на апартамента им и да избяга.
Това и направи. Листът се плъзна гладко през малкия черен разрез между вратата и пода и изчезна в старя апартамент. Още от долния етаж можеше да помирише лещата, която майка му правеше задължително поне веднъж в седмицата. Миризмата от ястието донесе и спомени от детството. Пред очите му оживяха група малки деца с ожулени от бягане колена и насочени към него пръсти. Като заредени пушки.
-Миришеш на манджа! Миришеш на манджа! – крещяха малките лай ...