CТАНКИНИ РИДАНИЯ
Tръгнала Лъжата, а след нея се затичала и Клюката. Брътвежът им огласил цялото село и стигнал чак до Станкиния двор. Чула ги Станка, та се затичала да затвори. Да затвори, да затвори, ама късно дошла и гледа на двора, до самия й чардак, Клюката настигнала Лъжата.
- Дъра-бъра, дъра-бъра, - такъв прах се вдигнал от приказки, та чак кокошките отишли да ги слушат.
Уплашила се Станка и докато се сепне Лъжата и Клюката се изхилили и завили зад вратника. Тръгнала момата да ги гони, но къде ти. Само прах и пушек останал след тях. . .
- Кокошчице, кокошчице, кажи какво си говориха тия двете – навела се момата към една бяла кокошка, а кокошката толкова се стреснала от неочаквания въпрос, че чак спряла да кълве. А когато една кокошка спре да кълве – работата е ясна: или яйце ще снася, или голяма бела ще става.
- Кудкудяк, кук не си разбрала? Казаха, че си погрозняла – разперила крила кокошката, изтръскала се два пъти и обърнала бялата си опашка към Станкиното лице. Пребледняла Ст ...