10:22
Замотах се в тоалетната. Почти винаги я посещавам след третата или четвъртата биричка. Кеф. Докато освобождавам мехура си от баласта, се сещам за рекламата на „Простамол Уно”. Напушва ме смях. Сигурен съм, че няма да се справи с честото уриниране.
Докато си мия ръцете, в главата ми се промъква вредна идея. Изскачам от тоалетната и за по-пряко минавам през хладилника. Отварям го, обаче „Йок”- Шуменско, само две „Айрянки” се мотаят. Обаче като няма „Риба” – хващам „Рака” (тоест Арианката). Почти на един дъх я пресушавам – имам един приятел, който умее да излее съдържанието на бутилка бира в стомаха си без да преглъща... - аз не мога така. На един дъх, ама си преглъщам.
Излизам навън и започвам да се чудя: с „Еспаса” ли, или с такси да се метна до баджанака?
10:32
Естествено, тръгвам с „Еспаса”. Не е правилно да се кара пил, ама... Завивам покрай махленската градинка и точно в този миг черна котка притичва пред колата. Набивам яко спирачките. Суеверен съм. Правя маневра и я паркирам на тротоара. Чакам. „Мамка му и котарак!” - викам си на акъла. Продължавам да чакам. Ни човек, ни машина, ама и птичка дори не прехвърча през пресечения ми път. Тю, да се не види!
Обаче, всяко зло за добро. Стоянчо излиза от близката бакалия и носи бира, хваща ме точно като слизам от „Еспаса”.
- Ей, Омбре! - Провиква се и отново се пъха в магазина. Излиза, носи две бири.
Със Стоянчо не сме се виждали от две-три седмици. Бърборим си разни дребни дивотии и си забирваме, а аз усещам, че главата ми все повече и повече се запътва към друго измерение, не само мисловно естествено. Домързява ме... ама царски.
10:51
Вече съвсем бях забравил черния котарак, обаче чувам яко бръмчене на двигател и писък от въртене на гуми. Поглеждам към завоя, Стоянчо и той се извърта. Нищо ново, наш Васко с „Опела”. Наскоро му монтира газов-инжекцион и много се кефеше. Как да е, пресече пътя на котарака. А аз нали това чакам. Изгълтвам биричката и скачам почти като ужилен, сбогувам се със Стоян, махвам на Васко, паля „Еспаса” и изчезвам под звуците на “Crash/Concrete”.
Прекрасен ден!
11:03
Унесен от музиката (и бирата), шофирам. Без да усетя, изскачам на Е-79. Е, тоя момент ми е любим. Пускам си “Highway to Hell”. Някакво „голфче”ме изрязва – доста самодоволно. Дясната ми ръка като по команда се озовава върху скоростния лост.
Е, те точно тоя момент го обожавам – особено с „пернишката” регистрация...
© Траян Продев Todos los derechos reservados