Дявола е онази дама в живота ми, в чиито очи танцуват морета, а някъде в далечината им висят отчаяно червени флагове, които аз продължавах да пренебрегвам. Вероятно Господ бе решил да предозира чар и опасна красота на едно място, за да заслепява всичко в периметъра на това присъствие.
Изпратих обвързаната дама до едно такси и се разделихме, след като вечеряхме заедно. Тя усети вълнението ми покрай синеоката, но не попита нищо повече, защото така щеше да покаже слабост. А аз все още бях новия „нахалник“ в живота ѝ и тепърва щях да паркирам на забранено.
Душата ми трепереше около синьото и губех представа за всичко останало. Колкото и да прикривах емоциите си, те напускаха границите си и се разбиваха в онзи морски поглед.
Някъде към два сутринта се намирах в колата на Дявола. Оставихме табелата на Варна далеч зад гърба си. Не знаех къде отиваме, нямаше и значение. Но явно той се интересуваше с кого бях на вечеря и попита направо:
– Това приятелката ти ли беше? – после намигна.
– Да не би ...