КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и напукани от божествена ласка пъпеши и дини. Сякаш всичките му сетива са изопнати до скъсване и всеки момент може да избухнат като уплашено ято и да вдигне неописуема суматоха и замъгляващ очите космически прах. Обича и люби като за последно, раздава се и черпи като за последно, догаря и пали без жалост като жестока и безмилостна клада. Краят на август е най-тъжната възраст на лятото.
Такъв е и на терасата на кафенето, където обичаме от памтивека да се събираме, за да се оплачем и от него и от съдбата си, и от живота си, когото сме приютили в шепата на едната си ръка и с него храним гълъбите на душите си, а с другата ги поим от събралите се сълзи в нея...
Когато ни омръзнат виковете на щурците, ...