Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия за лична изгода. Знаеше, че всяко нещо си има и положителна, и отрицателна страна. Тя знаеше, че няма напълно щастливи хора, но като всяко момиче се надяваше да е изключение, да е различна и уникална. Сядайки зад компютъра започна обичайното - слушане на музика, теглене на филми и картинки и разглеждане на профили в сайт за запознанство. Но с всяко натискане на копчетата, с всяко движение на мишката, Ани все повече и повече искаше да го види. И започна ежедневната битка между сърцето и разума й. Всяка от страните си имаше своите доводи, които те защитаваха със спомени. Сърцето й напомняше за моментите им заедно, които сякаш бяха извадени от приказка, за изненадите и смеховете им. А разумът от своя страна напомняше за караниците, скандалите и проблемите им. Всеки ден Ани слушаше разума си, но победата беше винаги пирова. Днес тя реши да послуша чувствата си и го направи. Пишейки името му, очите й грееха, сякаш бяха осветени от слънцето. Виждайки началната му снимка, Ани сияеше като дете, чакащо подарък. Връзката им беше мистерия за всички. Никой не знаеше защо Ани беше с него - той не беше нито богат, нито красив, нито мил или пък нежен. Може би беше заради това, че й беше показал и я беше научил на много. Никой не знаеше. Разглеждайки му профила изведнъж усмивката от лицето на Ани изчезна и сърцето й заби лудо. Една сълза се стече от сините й очи. Друга я догони, а момичето не можеше да повярва. Всички думи, всички клетви, всички чувства, всичко това било е лъжа. Целият й свят се срути, когато видя момчето на мечтите си с друго момиче. Гледайки снимката им Ани не можеше и не искаше да повярва. Та той й се кълнеше, че тя е смисълът на живота му, че я обича повече от всичко и че никога няма да я забрави... Спомените й нахлуваха като вихрушка в главата й и това я нараняваше още повече. Сълзите се стичаха една след друга. Сърцето й се свиваше и имаше чувството, че някой й забива нож в гърдите. Цялата се тресеше и не можеше да се успокои. Не знаеше какво се случва и какво й има, защото никога преди не се беше чувствала така... Всичките й мечти, надежди и копнежи изчезнаха за миг. Като на лента й минаха всички техни моменти. В този момент тя разбра, че всичко е измама и че обич няма. До болка наранена, чак озлобена, тя проклинаше тази съдба, която разруши детската й душа. Тя намрази любовта и не повярва никога повече в нейната красота...