Животът на санчовците доста се променил. Времената на етническите междуособици останали така далеч в миналото, че вече никой не се сещал за тях. Единствената цел била създаването на флотилия, която да защитава планетата от „нашествениците”. А след това дори да стане толкова силна, че да гърби големите и лоши батковци. Бързо станало ясно, че СаниЛенд не е готова да създаде подобна флота. Затова Асасия решила да потърси помощта на вече далечните роднини на санчовците – даркритите от СавиджЛенд. Тя определено имала подход и бързо ги склонила да се обединят. Даже успяла да ги накара да й вярват за всичко, което си било голямо постижение, имайки предвид какви са по природата те. Но те решили да се включат към създаването на флотата с каквото могат, а по онова време не било много. Санчовците много се кефели, че пак ще има обединение (както знаете те си умирали да се обединяват с някой) и това ги окуражило допълнително. Така двете планетки си обменяли ресурси (ако трябва да бъдем точни, СавиджЛенд давали ресурси на СаниЛенд да строи кораби, понеже технологиите били по-развити) и развивали технологии, строяли защити, кораби и даже искали да завземат още планети, с цел набавяне на повече ресурси. Асасия си била доста амбизиозна и си правела планове за една голяма империя, обхващаща 9 планети и имаща столица СаниЛенд. Това се превърнало в нейна цел, знаела, че така ще стане достатъчно силна да се мери с другите, вече утвърдени цивилизации. И донякъде била права.

     Започнала подготовка за колонизирането на нова планета. Решили тя да бъде по-далеч, и съответно по-близо до един от съюзниците на Асасия – UFO^, а именно „извънземното отвсякъде”. Тази подготовка замразила производството на изтребители, но санчовците били сигурни, че имали достатъчно да опазят планетата от евентуално второ нападение. Това се оказало грешка. Веднага след изпращането на колонизиращия кораб, СавиджЛенд била нападната от друг Хан и били откраднати огромни количества ресурси. Истинската трагедия дошла с второто му нападение, този път над СаниЛенд, където пораженията били доста по-големи. Няма смисъл да изброявам колко санчовци били избити докато се опитвали да защитят родината си. Абсолютно всички построени кораби били унищожени и половината защита също. А откраднатите ресурси били толкова много, че след това СаниЛенд се мъчила супер много време докато въстанови загубеното. Този удар бил прекалено силен за миролюбивите санчовци, които се оказало, че хабер си нямат от водене на битки. На тях само им дай да си ровичкат из миничките, да си развиват разните там научни технологии, да си се хилят и забавляват по цял ден, да си пушат билки и да си почистват кецките. Да, ама нямало как това да стане – ресурси нямали за развиване на технологии; огромни площи, насадени с билки били опожарени и редица санчовци си затрили кецовете в голямата суматоха. Абе, лудница!

    Това си бил краят на мирните времена. Оттук нататък все битки предстоели и на санчовците направо им се плачело. За щастие Асасия и даркритите успели да убедят санчовците, че краят на света още не е дошъл (нали вече преживяли един край и още ги имало, та те бързо се оставили да бъдат убедени). Започнало едно системно копане и бързо се възвърнали доста от ресурсите, но построяването на кораби отнело повече време. Новоколонизираната планетка също щяла да бъде от полза (поне така Асасия си мислела) и нещата щели да почнат да се нареждат. Обаче отново се случили разни работи с тая нова планета, които забавили процеса на създаване на флота и Асасия почнала много да се нерви. Трябвало да иде чак до МонстерЛенд да се разправя с тамошните санчовци. За тази доста интересна планетка и промените, които настъпили със санчовците там ще разкажем в следващата глава.