Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не по-нагоре от най-обикновена, тлъста, гадна, мазна, кухненска хлебарка.
От присъствието ù като цяло и най-вече от вида на дългата ù рядка, несресана, бяла коса, отново прозираше намек за отвъдното такова, каквото често е представяно във филмите на ужасите. Насилих се да срещна очите ù и въпреки че не си говорехме от месеци, (откакто извика полиция, защото в десет и пет вечерта чула малко музика, идваща от моята обител), учтиво ù отстъпих мястото си в мрачната кабинка на асансьора. За себе си избрах стълбите и безропотно се заизкачвах по тях.
Няколко минути по-късно, с огромни усилия стигнах петия етаж, дишах тежко и се борех с мисълта, че е редно най-сетне да вляза в нужната физическа форма. ...