Крила
Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени букви "Сезонно намаление до 100%". Най-отгоре имаше големи крила, които искряха сами в тъмнината.
Надникнах. По стените бяха окачени всякакви крила... Бели, черни, сиви, та дори и пъстри, сякаш са на папагал Ара. Зад щанда дремеше старец с дълга брада, а на носа му килнати, едва се крепяха напукани очила.
Отворих вратата и издрънча камбанка.
Старчето се стресна и ме погледна учудено.
- Мога ли да разгледам, какво предлагате?
- Разбира се! Всеки влязъл тук е добре дошъл.
- А защо правите такова намаление?
- Ха-ха-ха...
Човекът много ми заприлича на дядо Коледа, но твърде измършавял и в сиви дрехи.
- Господине, пазарът го изисква! Много малко хора вече желаят да летят. Пък и да поискат, трудно се излита от големия град. Твърде е мръсно и още на няколко метра над земята крилата са неизползваеми.
- Тогава, защо сте отворили тук магазина?
- Има повече хора в големия град... Все на някой може да му се лети.
- Но, нали не може от тук?
- Има и човеци, които от желание да полетят напускат тая клоака.
Започнах да оглеждам стоките и видях едни много малки крилца, сякаш от пеперуда.
- Тия мъничките крила, за какво са?
- Ооо, тези са бутафорни. За тях няма отстъпка, защото са най-продавани. Основно ги купуват за краткосрочни любовни срещи.
- А с тях, какво правят? Могат ли да литнат?
- Не... Просто имитират, че ще полетят... И даже някои се връзват на лъжата.
- А тези, огромните, белите над вас?
- Тия са със 100% намаление, но има един проблем... Самите крила избират купувача си. Ако го харесат се разперват, ако ли не... Висят като дрипи.
Загледах се в тях. Бяха прекрасни. Всяко перо блестеше, като бисер и бе изваяно до съвършенство.
Усетих, че сърцето ми бие лудо.
Исках ги!
Толкова ги исках, че бих дал всичко за тях.
Почти пелтечейки казах:
- Ще... Мога ли... Да ги... Пробвам...
- Никакъв проблем няма.
Старчето измъкна отнякъде една стълба и чевръсто се покатери по нея. Откачи едното крило и ме извика.
- Ще може ли да го подържите, докато сваля другото?
Поех го с треперещи ръце.
Беше чудо... Та то въобще не тежеше, а дори имах усещането, че по-скоро иска да се издигне във въздуха само.
Продавачът свали и другото.
- Ще трябва да излезем навън! Твърде големи са за това магазинче.
Заедно тръгнахме към вратата. Още като излязох, цялата улица сякаш светна. Крилата в ръцете ни блестяха ослепително.
- Има ли някакви презрамки, за да си ги закача?
- Не. Те сами се прилепят.
Доближи едното крило до гърба ми и усетих лека топлина на рамото. После взе другото и ми го сложи.
Изведнъж крилатата шумолейки се разпънаха...
Бяха наистина огромни...
- Е, приеха те за купувач. Ха-ха-ха... Давай да ги сваля, че ще разбудим квартала с тази светлина.
Като ги свали от мен се чувствах прегърбен и стар.
- Ще ти ги опаковам и си готов.
Влязохме отново в магазинчето. Старецът отнякъде извади амбалажна хартия и набързо ги уви.
- Така няма да светиш из целия град.
- Колко струват?
- Нали ти казах, 100% промоция. Ха-ха-ха.
Извадих портмонето си и изсипах всички пари.
- Туй пък, защо го направи?
- Ами така... От сърце.
- Щом е от сърце... Ще ги взема. Щастлив полет ти желая!
Излязох на улицата и хукнах. Тичах по дългите булеварди, по осветените улици... Исках да избягам от големия град... Исках да летя...
Вече бях в полето, а до мен бе тъмната магистрала.
Разкъсах хартията и едно по едно сложих крилата. После те се разпериха. С няколко маха бях над земята.
Летях с очи вперени в звездите, а те ставаха все по-големи и блестящи в нощното небе.
Под мен градът се смаляваше и бе толкова нищожен с премигващите си светлини.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А бре да не си парапланерист като мен? Една Mac para muse до 120 кила си търся...
-
Този път си в десятката с коментара
-
Още една чудесна импресия ... краят ми напомни за старогръцкия мит дето Дедал казал на Икар „Чуй ме, Икаре, внимавай да не летиш прекалено ниско над морето, защото ако вълните напръскат крилете ти, те ще натежат и няма да могат да те пренесат през морската шир. В същото време не бива да летиш и прекалено високо, понеже горещото слънце ще стопи восъка и перата ти ще паднат едно след друго. Затова ме следвай плътно.“ ...
-
Прочетох коментарите ви и мога единствено да ви предложа статистически данни.
Жабите са записани в оная книга, като изчезващ вид. В момента Земята е пренаселена от "принцове".
Квазаре, тия комари за закуска ли ми ги прати?
Ирина, няма да ви обличам, ще ви събличам.
Пепи, Диоген.. Диоген, ама фенера му е повреде'н.
Петре, на тоя етап съм ги изгладил до ниво клечки за уши. Доста труд положих.
Ирен, и в коментарите пак толкова научаваме, колкото в "произведенията".
Ивайло, в момента съм в сърцераздирателен стадий, очаквам умопомрачителния. -
Квак...
Останалите изречения в коментара в момента сръчно ги изглаждам, за да добият Чеховско звучене. -
Привет, Жабок! Харесах!
От коментарите повече научаваме един за друг, отколкото от произведенията. Факт. -
Ъ-хъ, а пък преди беше Метеор... А може би и Ник Кол (не съм много сигурен)...
-
Колко красиво! Поздравления!
-
Интересен замисъл има разказът. Хареса ми. Свободата ни липсва на всички. Мислим си, че сме свободни, но всъщност не знаем колко илюзорна е тази свобода и колко зависими сме от модерният свят.
-
Благодаря за коментара.
Ще се вслушам в съвета ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
