Крилата ми заякнаха, но престанаха да растат. Сакото ги прикриваше успешно. Когато синът ми ги видя за първи път, реагира така, както би реагирало всяко нормално хлапе и веднага попита:
- И аз ли ще имам такива, когато стана голям?
След като му отговорих отрицателно, той загуби всякакъв интерес към тях. Само помоли да му позволя да мери дължината им, но когато видя, че тя повече не се променя, престана да им обръща внимание. Жена ми, като всяка разумна и практична съпруга, побърза да извлече някаква полза от новата придобивка. През горещите летни дни ме накара да й правя вятър с тях. След като остана доволна от получилото се охлаждане, на другия ден продаде вентилатора. Сигурно сами се досещате, че паяжините по тавана и в горните ъгли на стаите изчезваха веднага, благодарение на новите ми способности. В началото имахме малко проблеми с жената в леглото. Точно в сюблимния момент, аз инстинктивно размахвах криле, рязко се отделях от нея и увисвах в пространството между кревата и тавана. Изглежда прекъснатото удоволствие, а и гледката много я дразнеха, та се наложи да потренираме няколко пъти, докато усвоя техниката да използвам тяхната тяга в обратна посока.
От Европейския съюз ни спряха парите. Жена ми го прие много лично и отказа да гледа телевизия „Европа”. Казах й, че тази телевизия си е българска, ама тя ме сряза:
- Не мога да гледам постоянно иконката на еврото на екрана!
- „Хубава работа! - викам си аз на акъл и продължавам да си мисля – Ами ти като ми спираш месечно по цяла седмица секса, да взема и аз да спра да гледам оная телевизия с иконката на глава на зайче с щръкнали уши, а!?”
Но, нали ги знаете жените, те са по-емоционални и обръщат внимание на всяка дреболия. Ето, онзи ден например, след като намери едно перо в леглото, претършува целия апартамент и мазето, за да търси някаква въображаема кокошка.
- Това перо си е мое! - казвам й аз, а тя ми отговаря:
- Не е! Твоите са по-светли!
- Това е тъмно, защото вчера минах над ТЕЦ-а в квартал Дружба и малко се поопуших!
Не знам, дали ми повярва, но на вас ви казвам – честна дума, кокошките не ми харесват. Все още. Вижте, паунът е нещо съвсем друго. Една неделя бяхме със сина в зоологическата градина. Докато той се мотаеше около клетките на маймуните и мечката, аз съзерцавах пауна. Какво изящество, каква ферия от пера! Малко оставаше да махна шлифера, разперя криле и кацна до него. Дали да не си боядисам перата? Жена ми твърди, че жълто и синьо много ми отиват. Трябва по-сериозно да обмисля този въпрос. Бялото се цапа, освен това усетих, че завистта към пауновите пера се загнезди някъде дълбоко в душата ми. Когато станах от пейката, на нея останаха да се белеят няколкото паднали пера...
(следва продължение)
© Ники Todos los derechos reservados