„Кристална нощ, кристални Афродити
в миражите ми се тълпят"
Доктор Кейс се появяваше рядко и изглежда, че присъствието ми никак не я впечатляваше. Дори имах чувството, че изобщо не ме забелязва и минава покрай мен като покрай електрически стълб. Това определено ме дразнеше, още повече, че бях тръгнал с голяма кошница за щатите, все едно тук ритат за мен и дори в един момент се изживявах като ценен медицински кадър, без който клиниката ще пропадне, само че триумфът не се състоя и вместо доктор се оказах шофьор. Личен шофьор на доктор Кейс. В това няма нищо лошо, ако не беше пренебрежителното отношение, с което ме посрещнаха, дори пуделът на доктор Кейс се ползваше с по-голямо внимание и амбициите ми, поне за сега, си останаха на кота нула. Личен шофьор на доктор Кейс.
В действителност, дори и такъв не бях, защото тя почти не ме търсеше, обикновено ползваше личния си автомобил или хващаше самолет и заминаваше. Пътуванията и бяха безконечни и никой не знаеше къде ходи и какво прави. Днес ...