Накрая едва успях да запиша една мелодия. Обикновено ги загубвам по пътя и те изчезват завинаги така, както се и появяват. Проблемът е, че не винаги успявам да се събудя навреме, за да ги запиша, защото идват насън. Имам си нотна тетрадка до главата и, разбира се, компютър, където е събрано всичко, което ми се мерне докато спя. Защото това се получава насън и нямам представа как се случва. Разбира се, трябва да побързам да се събудя, за да го запиша, докато не се е загубило някъде. През останалото време те се крият и аз просто зяпам тавана, където се разхожда една муха; имам усещането, че тя е същата онази, която понякога бръмчи в мозъка ми – дори доста често и дори доста виолетово. То е ясно, че съм луд, но другите не го знаят, защото умело го прикривам. Аз съм може би единственият, който го знае, само че това не е особено преимущество. Разликата между мен и останалите луди е тази, че тях всички ги знаят, с изключение на самите те – себе си, докато мен никой не ме знае, с изключение н ...