2 мин за четене
Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си говорим на тези теми.
И се запъти към вратата, държейки плавниците и торбичката на Мая с млякото и кейка. Но точно в този миг Диди пъргаво го изпревари и затисна с гръб вратата с думите:
Моля те остани! Искам да продължиш да ми разказваш. Тъкмо сега стана най-интересно.
Мая с леко гузен поглед от мислите, които бе допуснала в себе си, също изрече:
И аз те моля да останеш и да ни разкажеш как се влиза в Пещерата на брахман. Много съм любопитна. Смутен от тази неочаквана реакция, Алфонсо отново седна. Само преди минута той се беше зарадвал, че ще сложи край на увлечението си да говори върху езотеричната тема. А сега трябваше да сподели с външни за него лица своите тайни практики. Все пак запа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse